Публикувано в сп. Първите седем, юли 2012
Мирослава Филипова и нейната гледна точка за съвместното съжителство между животни и деца, за възпитаването на децата посредством грижата за домашните любимци и митовете за вредата им за здравето.
Докато бебето ни растеше на топло и сигурно вкъщи вече го чакаха две космати приятелчета. Никога не сме се съмнявали дали ще можем да отглеждаме бебе съвместно с нашите кучета. Знаехме, че ще имаме повече ангажименти – най-вече около почистването на дома и разходките, но на семейството ни просто предстоеше да порасне. Когато в края на бременността си останах вкъщи, кучетата се погрижиха да взимам дневната си доза от разходки.
Е, събирахме погледи – аз и моето коремче, а от двете ни страни две гигантски опашати. Днес синът ни е на 8 месеца и с нетърпение чакаме момента да направи първите си стъпки, подкрепян от своите космати асистенти.
Да, ангажиментите покрай отглеждането на домашен любимец с бебе или без не са за подценяване, но взимайки животно вкъщи ние знаехме, че и този момент ще настъпи. Не сме правили драстични промени след появата на бебето, не се опитваме да го отглеждаме в стерилна среда, а и
отстраняването на всеки косъм е непосилна задача. Но почистваме по-често от преди и за кучетата има някои правила, които съблюдаваме да бъдат следвани. Без да се опитвам да подценявам задълженията около появата на едно бебе смятам, че това щастливо събитие е напълно съвместимо с отглеждането на домашен любимец. За съжаление в България много животинчета се озовават на улицата след като в семейството има бебе на път. Известно е, че в пренаталното си развитие детето
възприема много от нагласите на своите родители и в частност от майката и това ни задължава да сме още по-отговорни в постъпките си.
Да се сдобиеш с дете е само още един фактор, който да ни накара да сме по-отговорни. Това не може да бъде причина да изоставяме друг член от семейството на улицата, като по този начин добавяме още едно бездомно животно на улицата. Смятам, че ползите за детето, живеещо с животинче са далеч по-стойностни от притесненията около няколко паднали косъма. Отстраняването на животното, само защото ще дели дома си с бебе в повечето случаи е напълно неоснователно. Добрата грижа за здравето и поведението на животното е напълно достатъчна за едно безпроблемно
съжителство.
Макар и досадни понякога допълнителните усилия около отглеждането на животинче си заслужават – за детето то е невероятен възпитателен фактор, а и сродна душа съизмерима с по-голямо братче или сестриче. Контактите с любимеца ще го научат да е грижовно и нежно с другите, внимателно в игрите, учат го на състрадателност и отговорност.
На кучето чувствителното дете може да чете без да е пришпорвано или упреквано, че срича. Ще му прошепне случка, която го е трогнала без да се притеснява, че ще остане неразбрано или упрекнато от мама и татко. От него детето няма да чуе „Нямам време“ или „Остави ме да си почина“, не поставя условия, не изисква – кучето е винаги готово за игра. Котето пък ще се сгуши в него, когато детето е болно или просто го е страх от чудовището в гардероба. Известно е, че поглаждането на меката
козина има благотворно и дори терапевтично влияние – отнема стрес и негативните емоции, действа балансиращо на децата, в които кипи много енергия, успокоява неуморните духчета и им дава топлина и сигурност.
Нима не ставаме всички по-добри, стопляни от чувството, че винаги някой е до нас – без укор и без думи, без време, безусловно? Не отнемайте на детето си тази привилегия.
Често родителите имат опасения за здравето на детето, живеещо с животно вкъщи. Противно на битуващото убеждение, че съжителството с домашен любимец е риск за здравето на детето и може да причини алергии, все повече изследвания и доказателства потвърждават точно обратното. Много по-малко вероятно е да развият и проявят алергия деца, които са израснали през първата година от живота си в къща с едно, две или повече кучета или котки, отколкото тези израснали без домашни любимци. Това твърдение се доказва както от изследвания на Американската медицинска асоциация, така и от десетки други институти.
В проучването на Американската медицинска асоциация са взели участие 474 деца, които са били проследени от новородени до около 7 годишна възраст. Изследването показало, че при децата, които са имали контакт с две или повече домашни животни, има двойно по-малка вероятност от развитие на алергии към тях и други обичайни алергени. В светлината на новите данни учените считат, че контактът с животни е благотворен за развитието на имунната система, тъй като децата, живеещи с домашни любимци, вероятно са били изложени на по-високи нива на ендотоксини – остатъчни вещества от бактерия, която обикновено се намира в устата на кучетата и котките. Счита се, че именно ендотоксините спомагат развитието на имунната система и намаляват вероятността от развитие на алергия.
Ако вече обмисляте варианта да приютите животинче, помислете добре дали такова отговорно разширяването на семейството е желано от всички и е по силите ви. Животното не е играчка, която може да захвърлите като омръзне – вие носите отговорност за него през целия му живот нататък. Грижата за новия член на семейството ще падне върху вас родителите, въпреки горещите обещания на малчугана, че ще храни и разхожда новия си приятел. Ако държите детето само да се грижи за
животинчето изчакайте, докато стане на 10–12 години или вземете рибки или дребен гризач, за които съвместните ви грижи ще са по-леки, но не по-малко отговорни. И у нас вече е възможно да изберете куче или коте от приют във вашия или други близки градове, или пък спасете бездомниче – така ще направите детето съпричастно към едно добро дело.
Контактите с животни стимулират любопитството, възпитават съпричастност и уважение към чувствата на другия. Детето, което обича животните обича природата. То израства като толерантна личност, солидарна с животните и правото им да са жители на света, също като нас хората. За тези деца грижата за другия не е чужда – главна предпоставка за развитието на социално ангажирани и отговорни личности. А една такава малка личност расте и вкъщи.
Мирослава Филипова е любител на животните, естествените подходи при раждане и отглеждане на децата. Тя е и млада майка. Интересите и са в областта на привързано родителство, отглеждане и обучение на кучета, пет терапия и е в процес на обучение за дула. Провежда информативни
срещи за очакващи и млади родители целящи безпроблемното съжителство на деца и животни.
Въведение (ползи за детето)
Животното е и невероятен възпитателен фактор. Учи детето на отговорност. Учи го да е нежно с другите. Учи го на състрадание. Освен това домашният любимец е вечна тема за разговори между децата. Само разгледайте детските им рисунки, вижте колко често присъства домашният ви любимец там заедно с “мама, татко и аз”. Сами знаете и за терапиите с животни за деца с физически и ментални увреждания. Контактът с мекото, мило и добро същество радва детето, ще го забележите в погледа му. Хей, та кой е по-готов да играе винаги с него? Кой е винаги готов да излезе за една разходка в парка Няма – „Оф, мързи ме, остави ме да си догледам филма…” или „Махни се, боли ме главата“. Домашното ви животно е винаги насреща за игра!
Не отнемайте на детето си тази радост.
Общуването с домашно животинче учи хиперактивни деца да контролират своите емоции и силата на движенията и може да повлияе благотворно. Така че ако желаете детето ви да е по-балансирано и позитивно може да помислите за животинче за компания в игрите. Обмислете добре дали такова отговорно разширяването на семейството е желано от всички и е по силите ви, животинчето не е играчка, която може да захвърлите като омръзне – вие носите отговорност за него през целия му живот нататък.
Имайте предвид, че грижата за новия член на семейството ще падне изцяло върху вас родителите, въпреки горещите обещания на малчугана да храни и разхожда новия си приятел. Ако държите детето само да се грижи за любимеца си, ще трябва да поизчакате докато стане на 10-12 години.
Oще от Споделено:
Деси, Мартин и тяхната чета – Яна, Елена и Тео
