Приказка за неволята

Две момчета често ходели с баща си за дърва в гората. Веднъж баща им казал:

— Деца, хайде идете самички за дърва!

— Бива, тате — рекли момчетата. — Ами ако се строши колата, кой ще ни я направи?

— Ако ви се строши колата, синко, викайте неволята. Тя ще ви я направи.

Двете момчета послушали баща си. Впрегнали воловете. Отишли в гората. Насекли дърва. Натоварили добре колата.

Тръгнали си. Не щеш ли, насред пътя им се строшила колата. Спрели се момчетата и почнали да викат:

— Неволю, Неволю! Ела ни поправи колата!

Викали, викали, никой не им се обадил. Взело да се мръква, а неволята я нямало още никаква. Най-после по-малкото момче рекло:

— Бате, тая проклета неволя няма да дойде. Мръкна се вече. Я да се заловим самички и колкото можем, да си поправим колата!

Двете момчета взели брадвата и теслата. Навели се и — клъц оттук, клъц оттам — поправили колата.

Като си отишли, баща им ги попитал:

— Е-е, как прекарахте в гората?

— Остави се, тате! — рекли те. — Насред пътя ни се строши колата. Викахме, викахме проклетата неволя, гърлото си продрахме, но тя не ни се обади. Видяхме, че няма да дойде. Взехме брадвата и теслата и колкото можахме, поправихме колата.

— Ето, синко, това е неволята! — казал баща им. — Вие сте я викали, а тя е била при вас. Като нямало кой да ви стегне колата, поправили сте я самички. Гдето ще рече, неволята ви я е поправила.