Мнението е на една жена, майка на момченце, феминистка и еврейка.
„Като феминистка, аз вярвам в неприкосновеността на тялото – не само женското, а на всяко тяло.
Когато със съпругъа ми видяхме на екрана в кабинета за утразвукова диагностика, че бебето ни ще е момиче, си отдъхнахме. Не защото не искахме да имаме момче, но това означаваше, че въпросът с обрязването вече не е на дневен ред.
И двамата бяхме наясно с моята твърда позиция по темата и затова, че няма начин да си променя мнението, макар да бяхме наясно и с тежките разговори, спорове и дискусии, които това мое решение щеше да повдигне пред останалите членове на еврейските ни семейства.
Всяко еврейско семейство бива удостоено с честта да участва в специална ритуална церемония, в която равинът обрязва и дава благословия на осемдневното новородено момченце. Естествено, няма как някой да не разбере, че ние сме взели решение да не обрежем сина си (ако бебето ни беше момче), след като такава церемония не се случи на осмия ден след раждането.
Ето защо вестта, че ще имаме момиче, ни зарадва толкова много.
Ще попитате защо, ако това е традиционен ритуал за религията и семейството ми, съм толкова категорично против него?
За да съм честна, трябва да кажа, че не винаги съм била против обрязването, но и реално не съм се замисляла кой знае колко дълбоко над този въпрос. Познанията ми се простираха в рамките на нормалните разговори сред роднини и приятели, и разбира се, гаджетата, с които съм имала вземане-даване в гимназията. Бях чувала всякакви странни истории за необрязаните момчета, но нямах лични впечатления и поради тази причина нямах и база за сравнение, така че нямаше причина да не вярвам в тези истории.
След като попаднах в колежа обаче, се случиха две неща, които ме накараха да се замисля сериозно върху въпроса за обрязването. Първото, което се случи е, че спах с необрязано момче и разбрах, че историите, които бях слушала преди, нямаха нищо общо с действителността и преживяването си беше съвсем приятно, дори бих казала страхотно.
И второ, горе-долу по същото време гледах един епизод от нашумял тогава сериал, в който се разрази оживен спор по темата и който породи у мен сериозни съмнения по отношение на самата процедура по обрязването.
Оказа се, че обрязването е изцяло ненужна процедура и че САЩ е единствената страна, в която рутинно обрязват по-голямата част от новородените момченца. Статистиката показва, че почти 70-80 % от мъжете в цял свят всъщност не са обрязани.
Солиден аргумент в полза на обрязването, който се използва често в защита на тази процедура е твърдението, че по този начин се намалява възможността от заразяване с ХИВ и други полово предавани болести. Истината е, че обрязването няма пряко отношение относно риска от заразяване с болести, предавани по полов път.
Защитниците на обрязването често твърдят, че новороденото бебе няма да почувства болка при обрязването. За мен това са безпочвени твърдения на хора, които никога не са били родители. Нашата дъщеря плака с часове, когато се наложи да я ваксинират, а ваксинирането е само едно убождане. Следващите няколко дни мястото продължаваше да я боли дори при най-лекия допир.
С течение на годините моето убеждение, че обрязването е напълно ненужна процедура се затвърди, макар че средата, в която живея ми връзва ръцете в доста голяма степен. Продължавам, обаче, да вярвам в неприкосновеността на човешкото тяло и като феминистка и като майка, независимо за кой от двата пола става дума.
Неприкосновеността на тялото на всеки един отделен и свободен човек означава, че всеки сам трябва да има правото да взема самостоятелни решения относно собственото си тяло. Ако някой реши да си направи пластична операция, пиърсинг или татуировка, тук включвам и продупчването на ушите на бебето, да направи аборт или друго посегателство върху тялото си – всяко от тези действия са плод на решения, които всеки отделен човек трябва да направи сам за себе си и във възраст, в която може и има право да взема самостоятелни решения.
Новородените деца няма как да дадат своето съгласие или да изразят несъгласието си за една или друга манипулация и ритуална традиция, каквато е например обрязването, нито има как да бъдат информирани за това, което се случва с тях. И не би трябвало никой освен човека, който пряко е засегнат от конкретното действие да се интересува от това, което се случва с тялото му и дали то наистина е от жизнена важност.
Всеки родител обича своите деца и не би им причинил нещо, което да ги накара да страдат или изпитват болка, но понякога сляпото следване на традициите ни кара да не се замисляме върху едно или друго наше действие. Всичко се свежда до това дали ние като родители имаме право да вземаме решения, отнасящи се до физическата цялост на децата ни. В случая обрязването е процедура, която не е доказала своята медицинска необходимост, а децата няма как да изразят съгласието или несъгласието си с нея.
Наред с това, редица тестове доказват, че момчетата и мъжете, които са обрязани като деца, често преживяват дълбоко в себе си процедурата и развиват симптоми, характерни за хора – жертви на сексуално насилие. Те чувстват процедурата и като сериозно нарушение на телесната си цялост.
Що се отнася до мен, ако един ден в бъдеще все пак имам син, нямам никакво съмнение – той няма да бъде обрязан, защото това е неговото тяло и той сам трябва да решава какво да прави с него.
Превод от: www.theglow.com
