Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей – като един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Свети Илия е старозаветният пророк, който 900 години преди Христа предсказал неговото идване. А странно видение на бащата подсказало на всички, че се е родил велик пророк. Мъже с божествени лица повивали детето в огън и го кърмели с огнени пламъци. Уплашил се бащата на Илия, но един от свещениците разтълкувал вярно видението: „На детето ще почива божествена благодат, словото му ще бъде като огън силно и действено, животът му – угоден Богу. И ще съди той Израиля с меч и огън. Името „Илия“ значи „крепост Господня“. („Жития на светиите“, С., 1991, с. 341)
Свети Илия е пророк и скитник-аскет, живял по времето на израелския цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Той предрича на царя-езичник страхотна суша, с която Господ ще го накаже за греховете му. Сбъдва се пророчеството на светеца и суша мъчи народа три години и половина. Едва тогава Господ се смилява и изпраща своя пророк да извести края на бедствието.
Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава.
Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.
Обикновено иконите изобразяват възнесението на св. Илия с колесница. От двете му страни са архангелите Гавраил и Михаил, встрани от тях – апостолите Петър и Павел и евангелистите Йоан, Матей, Марко и Лука.
В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали „летни гръмотевици, летни трескавици“; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата.
В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.
Тайнствена е и връзката на св. Илия със змейове, родени сред земните хора. Единствен той може да ги извика, да успи душите им и те да се качат на небето. И пак той може да защити нивите от ламите, които обират плодородието, ядат житото. Казват, че когато гърми, св. Илия удря ламите с огнена коса или хвърля по тях тежък боздуган. Може би светкавиците се образуват от копитата на конете, с които препуска с огнената си колесница по небесния калдъръм, а може би са направо огънят, който излиза от ноздрите на светеца гръмовержец. В борбата си с хали и лами св. Илия е твърде близък до брат си юнака св. Георги. Народът ни го нарича Гръмовник, Гръмоделец, Гръмоломник и вярва, че когато на Илинден се святка и трещи, светецът се бори с лами и хали, които летят в небето и водят градоносните облаци.
Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания, ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили, което пък се тълкува като знак за предстояща лоша година. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. Важно е да се отбележи, че това поверие е чуждо на православната ни вяра и църква и е изцяло езическо. В православието Светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред Светия Божи престол. На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.
Чества се също годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в България и Република Македония, където се отбелязва по стар стил на 2 август.
Имен ден празнуват: Илия, Илиян, Илияна, Илкo и Илкa.
