Правната страна на фактическото съжителство

Живея с приятеля си Георги от 10 години. Споделяме апартамент, делим си всички разходи, а най-важното е, че имаме дете на 6 години (което Георги е припознал). Въпреки това нямаме сключен брак. Често чувам изразите “фактическо съжителство” и “живот на семейни начала” и искам да разбера какво означават и какви права ми дават.

Какво е фактическо съжителство?

Фактическото съжителство, познато също като живот на семейни начала, е ситуация, при която една двойка дели жилище, финанси, имущество и пр., но няма сключен брак.

Очевидно съм във фактическо съжителство, но какво значение има това от правна страна?

Сключването на брак води до възникването на редица права и задължения за мен и моя нов съпруг. Тези последици обаче не настъпват при фактическото съжителство. Като не сключваме брак, Георги и аз не поемаме всички задължения и рискове, които този съюз предполага. Следователно, няма и да се възползваме от предимствата и защитите, които бракът предоставя. Ето кои са някои от основните разлики между фактическото съжителство и брака:

• Ако живеем на семейни начала, може да прекратим съжителството по-всяко време. Ако имаме брак – трябва да се разведем.
• При фактическо съжителство родителят, който се грижи за децата, няма право да претендира за ползването на семейното жилище, ако то е собственост на другия родител или на трето лице. Тази възможност съществува при развод.
• При фактическо съжителство е невъзможно да търся издръжка от бившия/бившата. Ако съм разведен/а, мога да поискам издръжка от бившия/бившата съпруг/а.
• При сключен брак съществува презумпция, че бащата на дете, родено по време на брака, е съпругът на майката. При фактическото съжителство няма такава презумпция и бащата трябва да припознае детето (как става това мога да разбера тук).
• Ако сме женени можем да осиновим дете, но ако живеем на семейни начала не можем.
• Фактическото съжителство е несигурно. Лесното прекратяване е както предимство (например ако Георги ми изневери, аз мога още на следващия ден да си събера багажа, да се изнеса и повече да не общувам с него), така и недостатък.
• Няма документ, който да доказва, че аз и приятелят/приятелката ми живеем във фактическо съжителство. Ако се наложи да доказваме това (например ако се разделим, не можем да се разберем при кого да остане детето и прибегнем до съд), ще трябва да разчитаме на роднини и приятели, които могат да свидетелстват за съществуването на съжителството.

Какво се случва с детето ни, ако се разделим?

От известно време връзката ми с Георги не върви добре. Най-накрая и двамата се съгласихме, че е време да прекратим съжителството си. Но какво ще се случи с детето ни? При кой родител ще живее то?

Като родители, независимо дали имаме сключен брак, или не, имаме равни права и задължения спрямо децата си. Ние сме длъжни да се грижим за развитието и образованието на детето си и да защитаваме неговите интереси. Когато не живеем заедно, можем сами да стигнем до решение къде и с кого да живее детето, колко време да прекарва с другия родител и каква издръжка да получава. За по-голяма сигурност можем да поискаме районният съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението ни.

За съжаление, възможно е да не успеем сами да постигнем съгласие. В тези ситуации трябва да се обърнем към районния съд по настоящия адрес на детето, който ще определи къде и с кого да живее то, колко време да прекарва с другия родител и каква издръжка да получава. При вземането на тези решения съдът трябва да има предвид най-добрия интерес на детето. За да прецени какво е в най-добрия интерес на детето, съдът взема под внимание редица фактори – например възрастта и пола на детето, желанията и чувствата му, неговите потребности (физически и емоционални), способността на родителите да се грижат за него и пр. Съдът също така проучва:

• качествата ни като родители (образование, култура, морал) – като родител трябва да мога да напътствам детето си, да му давам положителен пример за подражание и да отговарям за моралното му възпитание;
• какви грижи сме полагали и какво е отношението ни към детето – възможно е съдът да предпочете да остави детето при родителя, който е полагал и продължава да полага най-големи грижи за него (например хранил го е, къпал го е, водил го е на детска градина или училище, организирал му е срещи с други деца и пр.);
• какво ние желаем – има случаи, в които единият родител демонстрира нежелание да се грижи за детето си и да изпълнява родителските си задължения; в такива ситуации е нелогично детето да остане при този родител;
• към кого от нас детето е по-привързано;
• дали има кой да ни помага в грижите – помощ от баби, дядовци, лели, чичовци и пр. е важна, особено когато родителите работят;
• какъв социален живот водим – тук се проучва обкръжението ни (семейство, приятели, познати, колеги), тъй като то въздейства върху възпитанието на детето;
• материалните ни възможности – възможностите на всеки родител се вземат предвид, но това не означава, че съдът автоматично ще предпочете по-заможния родител.

Когато не живея с детето си, дори да не дължа издръжка на бившия/ата, детето винаги има право да получава издръжка от мен.

А какво се случва с имуществото ни и как да защитя правата си?

Апартаментът, в който живеем с Георги, се води само на негово име. Мога ли аз да имам някакви претенции относно собствеността на жилището?

Фактическото съжителство не поражда имуществени последици като тези при брака. От това следва че, макар и да съм живяла в него 10 години, аз не мога да претендирам за права върху апартамента на Георги. Имуществото, придобито по време на фактическото съжителство не е общо, а е на този, който го е купил.

Все пак има как да защитя правата си, но това изисква да съм внимателен/на и организиран/а. Големи покупки като апартамент, къща или кола е желателно да се купуват общо. В такъв случай те ще са съсобствени и всеки от нас притежава равна идеална част от закупения имот. Ползването и продажбата на общите имоти са регламентирани по закон, което ги прави много по-ясни. По-дребни покупки като мебели, домакински уреди и други вещи, необходими в една къща, принадлежат на този, който ги купи. Затова ако много държа при разпадане на връзката да запазя за себе си удобния диван и антикварната масичка, за които платих, е желателно да имам издадена фактура на мое име или поне касов бон, за да мога да докажа, че разходите по тези вещи са мои. Ако и тези предмети за закупени с общи средства, те също се явяват съсобственост.

За щастие ние с Георги не се разделяме драматично и с лоши чувства, затова сами се разбрахме как да си поделим общото имущество. Ако подобно разбирателство е невъзможно, мога да предявя иск и да водя дело за делба.