Толкова много е изписано по темата проговаряне. И въпреки това в главите на родителите продължава да стои въпроса “как“.
Как да провокираме детето да говори?
‚Да, добре, чета му книжки, но правилно ли ги чета? И какво означава правилно четене на книжки“
“Как да се държа с едногодишното дете като с голям човек?“
„Как… “
Всеки родител намира своите отговори в книги по ранно детско развитие или консултации със специалист, а и в естествения си усет за отношение към детето. Но много често стои вътрешно притеснение “дали правя всичко както трябва?“
Тази статия цели да успокои родителската тревожност на тема проговаряне с практически съвети. Още сега нека направим уговорката, че ако следващите практики не помогнат в рамките на 3-4 месеца консултацията със специалист-логопед е задължителна. Именно, за да се ограничи родителската тревожност и да се даде посока на работа с детето.
Без да навлизаме в теоретична дълбочина, има две основни и лесни за изпълнение направления. Спазвайки ги, всеки родител на малко дете може да е сигурен, че правилно предразполага детето си към проговаряне.
1. Диалог
Трябва да признаем, че докато детето е бебе много трудно се осъществява диалог с него. Не е невъзможно, но мнозинството възрастни се чувстват глупаво да задават въпроси на пеленаче, което със сигурност няма да отговори.
Нужно е от десетия месец родителите да започнат да създават кратки диалози с детето си.
Искаш ли вода? (Показва му се шишето.) Да? Искаш вода? Добре, ето заповядай. Пий вода.
Искаш ли да пеем?
Гладен/а ли си? Искаш ли да ядеш? Да? Добре, сега ще ти кажа какво има за ядене.
Защо от десетия месец?
Това е моментът, от който детето вече ясно показва желанията си. Това става с емоции, с движения на ръцете и цялото тяло, със звуци, с гукане и първи срички. Когато чуе познати песни, детето обикновено се радва и тогава е много лесно да уцелим, че му се слушат песнички
-Искаш да слушаме песни,нали? Да! Сега ще пеем!
Когато види храната си, обикновено малкото дете показва радостта си – маха с ръчички, стреми се да хване бурканчето или лъжицата. Точно това е моментът, в който да му се каже: “Виждам, че си гладна/ен! Нали? Да, гладен/на си! Сега ще ядеш вкусен обяд!“
Назоваването на емоциите и усещанията на детето с правилните думи е същинската работа по приласкаване към говор.
За какво да си говорим с бебето?
За основните събития в неговото ежедневие – спане, хранене, игра, хигиена. И това е абсолютно достатъчно.
Защо диалог- аз и ти, а не –мама и детенцето на мама. Защото само човек, чието мнение се търси, има нужда да говори. Когато говорим в трето лице за някого, той обикновено не е пряк участник в ситуацията. Затова въпросите, които подканят към отговор следва да звучат така: “Ти гладна/ен ли си?“, а не така – “Момчето гладно ли е?“/ “Мони гладен ли е?“
2. Игра
Ясно е, че играта развива цялостно детето. Но как да играем, така че да го провокираме да проговори.
„Вълшебната“ игра за проговаряне се нарича звукоподражание.
– Как казва пиленцето? Пи-пи-пи!
Оо, чуй! Някой вика пилето! Ко-ко-кооо! Кой е това? Ко-ко-кооо. Това е кокошката! Тя е майката на пилето. Къде си, пиле? Ко-кооо
– Пи-пи-пи ето ме, мамо!
* * *
– А сега ще заключа вратата на нашия магазин. Щрак, щрак!
Хайде заключи го и ти! Щрак щрак!
* * *
*О, кой идва на гости на животните. Как звъни звънеца? Дзън, дзън!
Кой е? Мяу-мяу! А, котето е дошло на гости!
Звънецът пак звъни, кой е?
Муу-мууу! Кравата е дошла.
* * *
Всеки ден в подобни кратки сюжети е нужно да се използват звукоподражания. Не е важно каква е точно играта – дали е игра на ужким с играчки- малки фигурки или плюшени играчки; дали е четене на книжка, или само разглеждане на картинки; дали се лепят лепенки; дали се готви истински обяд, или се мият ръце. Същественото е да се ползват звукоподражания с интересен и различен глас и интонация. Именно те правят говоренето привлекателно и интересно. А щом детето има разпален интерес, у него се заражда нуждата да се изразява с думи.
Още малко примери:
– Как прави водата – плис-плис/ кап-кап
– Как чука чукът/как се чука/кой чука на вратата – чук-чук
– Как тропат краката – троп-троп
– Как пляскат ръцете – пляс-пляс
– Как тупка топката – туп-туп
– Как яде мечо- ам-ам
– Как кълве пилето – клъв-клъв
– Как говори конят – Ииииии
***
Вместо край нека формулираме ориентир кога едно дете е проговорило.
Проговарянето настъпва, когато детето използва една и съща дума, за да назове точно определен предмет. (независимо дали се произнася правилно, дали липсват звукове или срички от нея. Това не е съществено на този етап.) От този момент нататък фокусът на родителя се премества върху окуражаването да се ползват все повече и повече такива конкретни думи. С повече диалози, с разнообразни игри и с ползване на говора за описване на хубави и щастливи преживявания.
Автор: Анна Влаева
Консултант по ранно детско развитие, логопед
тел: 0885 396946
www.uchebnikpojivot.com
