Още преди раждането на детето ни с мъжа ми бяхме взели решение, че ще продължим да пътуваме, но нашата любов към пътуването вече ще е споделена с още един човек и неговите нужди. Искаме детето да опознава света с нас, да подклаждаме естественото му любопитство и да учи от рано, че светът е пълен с интересни възможности. Естествено пътуването с дете е въпрос на силна организация, но едно от най-важните неща е безопасността в колата. Детето, макар и понякога да не е очаровано от това, трябва да седи задължително в столчето си. Затова е важно да знам как да си избера такова, а още по-важно е да познавам правилата за пътуване с дете в колата.
На първо място трябва да знам, че стандартите за обезопасяване на деца в превозните средства са еднакви за цяла Европа, а освен това се прилагат и в много други страни. Това ми дава спокойствие, че щом съм спазил/а нашия закон, значи съм спазил/а и много чужди такива.
А какви са тези стандарти?
Към момента в Европа се прилагат два стандарта за обезопасителните столчета и седалки – ЕСЕ R129 и ЕСЕ R44/04. Те се прилагат съвместно до 2018 г., а след това ще се прилага само първият, но ако столчето ми отговаря на другия стандарт няма да е необходимо да го заменям с ново. Стадартът ECE R129 се нарича I-Size и има няколко основни цели за по-голяма безопастност:
- препоръчва се возене на децата с гръб към движението, като до 15 месечна възраст това е задължително;
- системите за безопасност трябва да осигуряват защита и при евентуален страничен сблъсък и по-добра подкрепа в областта на главата, врата и гърба;
- столчетата се класифицират по височина на детето, а не по-тежестта му;
- лесен монтаж, с минимален шанс за грешки при поставянето. За тази цел е разработена специфична система, наречена Isofix, свързана с точките на прикрепяне на столчето към колата.
Какви видове столчета има?
При избора ми на столче мога да се ръководя от тяхната класификация по групи в зависимост от теглото на децата:
- група 0 – за деца с тегло под 10 kg;
- група 0+ – за деца с тегло под 13 kg;
- група I – за деца с тегло между 9 и 18 kg;
- група II – за деца с тегло между 15 и 25 kg;
- група III – за деца с тегло между 22 и 36 kg.
Освен това те се разделят на два класа:
- пълен клас – включва цялостна обезопасителна система за децата с всички компоненти и устройства за прикрепване, в някои случаи и допълнителна седалка, върху която се закрепва основната.
- непълен клас – включва частично обезопасителна система, т.е. столче или седалка, която се ползва в комбинация с колана за възрастни.
Това не означава, че трябва непрекъснато да сменям столчетата с порастването на детето ми. Повечето производители са комбинирали групите по между си, така че столчетата да се разпъват или да им се махат елементи и по този начин да пасне на следващата група килограми и сантиметри. Най-удачният вариант при избора ми на столче е да отида на консултация в специализиран магазин, в който да ме ориентират сред разнообразието, да определим заедно кое е най-подходящо за нашата кола и дете и да ми покажат как се монтира. Важно е да следя дали на етикета на столчето е посочен актуален стандарт, на който то да отговаря.
Какви са законовите правила за пътуване с деца?
Всичко описано до тук ме касае ако детето ми е с ръст под 150 см, защото предпазните колани на автомобилите са проектирани за хора над този ръст. В такъв случай, детето трябва да се вози в обезопасителна система – специално столче или повдигаща седалка, в зависимост от килограмите и ръста му. Ако обаче колата ми не е оборудвана със столче, според закона изобщо нямам право да превозвам дете под 3 години, а ако детето е над 3 години и с ръст под 150 см, то поне трябва да седи на задна седалка.
На следващо място, трябва да знам, че е забранено да возя детето си на предната седалка до 12-годишна възраст, освен ако не съм поставила допълнително столче.
Друго важно правило се отнася до въздушната възглавница в колата ми. Когато столчето на детето е разположено с гръб към движението, трябва да деактивирам въздушната възглавница на това място. (чл. 137в, ал. 5 ЗДвП) Тя може да спаси живота на възрастен, но при малките деца има сериозен риск от нараняване или задушаване, затова трябва да разчитам само на столчетата.
Ако наруша някое от тези правила за безопасно превозване на деца, в случай на проверка от КАТ могат да ме накажат с глоба от 50 лв.
Ами ако се наложи да се возя с такси?
За сега в България таксиметровите автомобили нямат задължение да осигуряват допълнителна седалка за превозване на деца. Затова, когато се налага да ползвам услугите на такси и то не разполага със собствено столче, то детето ми задължително трябва да се вози на задна седалка, ако е с ръст под 150 см.
И няколко важни правила за безопасност извън закона:
- Не трябва да забравям да закопчавам коланите на самото столче, така че да остане не повече от 2 пръста разстояние между колана и тялото на детето. Ако то може да си извади ръцете или да се измъкне, то или не е правилно закопчано, или столчето не му е по мярка. Всякакви други пособия за закрепване на коланите, например клипсове, са противопоказни.
- По съвет от Националната администрация по безопасност на транспорта (NHTSA, САЩ) точно по тази причина не бива да слагам детето си със зимно яке в столчето му. Заради обема на якетата коланите не могат да бъдат стегнати достатъчно, така че да изпълняват функцията си и се създава голям риск от изплъзване от столчето при евентуален сблъсък.
- На последно място, по-добре да преместя всичкия багаж от купето в багажника или да закопчея и него, защото при инцидент или рязко спиране свободните предмети могат да наранят детето ми.
