„За съжаление дълги години с партньора ми не можем да имаме дете. Пробвали сме ин-витро зачеване, но безуспешно. Замисляме се за вариант със сурогатно майчинство. Какво трябва да знам за сурогатното майчинство. „
Какво е сурогатно майчинство?
“Surrogātus” (сурогат) е латинската дума за човек, който действа вместо друг. Сурогатната майка отдава утроба си на друг човек или двойка, която не може да има свое дете. Има два вида сурогатство. В единия случай майката дава своя яйцеклетка, която се опложда и плодът расте в утробата й. Във втория случай и яйцеклетката, и сперматозоидът, с който се опложда яйцеклетката, са чужди за организма на майката и тя отдава само утробата си.
Разрешено ли е сурогатното майчинство?
Сурогатството е забранено в Германия, Австрия, Франция, Швейцария, Италия, Испания, Португалия, Норвегия, Швеция и Унгария.
Позволено, но без заплащане за самото отдаване на утробата, е във Великобритания, Дания, Ирландия, Белгия, Гърция и Израел.
В САЩ няма общ федерален закон за сурогатното майчинство, затова има щати, които го позволяват, има и такива, които го забраняват.
Държави като Индия, Тайланд, Украйна, Русия, Полша, Грузия, Беларус, Казахстан и Република Южна Африка позволяват сурогатното майчинство, като на сурогатните майки е позволено да предлагат услугите си онлайн, чрез агенции или чрез всякакъв вид реклама, както и да получават заплащане за сурогатството.
Каква е ситуацията в България?
В България сурогатното майчинство е напълно забранено и се третира като действие против закона. Сурогатната майка, която се счита за законна майка на детето, сключвайки договор с родителите, се съгласява да продаде детето си у нас или в чужбина преди раждането му. Това действие е въздигнато в престъпление и се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 5 000 лв. до 15 000 лв.
Още повече, просредничеството за сурогатство е въздигнато в престъпление и се наказва с лишаване от свобода до 2 години и глоба 3 000 лв., а при повторно извършване – лишаване от свобода до 3 години и глоба 4 000 лв.
Какви са правните трудности и проблеми със сурогатството у нас?
В България, както и в много други европейски държави (като Германия, Австрия, Франция, Швейцария, Италия, Испания, Португалия и др.), произходът на детето се определя от раждането. С други думи. жената, която е родила детето, се счита негова законна майка. И в Индия, въпреки че сурогатното майчинство там е разрешено,за майка на детето се счита тази, която го е родила.
Както вече знам, в България и по отношение на българските граждани сурогатството е престъпление. Затова сключвам договор за сурогатство с жена от Индия, Русия, Грузия и др. и тя ражда детето ми. В такъв случай тя ще бъде негова законна майка и по българското право, а в редица случаи и по правото на съответната страна, чиято гражданка е сурогатната майка. За да мога да стана законен родител на детето, трябва сурогатната майка да се откаже от него и аз да го осиновя по правилата на българския закон. Процедурата по осиновяване в България е сложна и се проточва във времето.
Ако сурогатната майка реши да задържи детето и не даде своето писмено съгласие за пълно осиновяване в Дирекция “Социално подпомагане”, няма значение, че детето носи мои гени. Според закона аз не съм биологичен родител и не разполагам с права и защита, които да ми позволяват да отнема детето от сурогатната (а и законна) майка.
Легален проблем възниква и ако партньорът ми, с когото желаем да имаме дете чрез сурогатство, и аз не сме встъпили в граждански брак. Тогава само един от нас може да осинови детето и само той получава родителските права.
Друг проблем възниква в хипотезата, когато родителите се откажат от осиновяването на детето и не се впишат в регистъра за осиновяващи за пълно осиновяване. Тогава детето или остава при сурогатната майка (за която предварително е известно, че не желае да го отглежда, след като е станала сурогатна майка), или остава за осиновяване в съответната държава. И двата варианта са в ущърб на детето, а то е на такава възраст, че не може сáмо да се защити.
източник: pravatami.bg
