При развода съдът категорично постанови, че детето ми следва да живее при мен, получих и родителските права, но детето ми все още живее при бившия ми съпруг/съпруга. Опитах да се разберем чрез разговори, но нещата не се получават. Тогава разбрах, че има начин задължението за предаване на дете да бъде изпълнено с помощта на съдебен изпълнител. Ето как се случва това.
Кой и кога има задължение за предаване на дете?
- Когато е постановено решение за развод и родителските права са предоставени на единия родител, а детето живее при другия – тогава този, на когото са предоставени родителските права, може да иска детето да му бъде предадено.
- Когато родителските права са предоставени на единия родител, но съдът в решението за развод е определил например, че детето ще прекарва летните ваканции при другия родител – тогава този „друг” родител може да иска от този, който упражнява родителските права, да му предаде детето.
- Може да се иска предаване на дете и когато то се задържа от лице, което няма спрямо него нито родителски, нито настойнически права.
Каква е процедурата? Мога да се обърна за помощ към съдебен изпълнител (частен или държавен), в чиито район се намира детето. Например ако аз съм в Пловдив, а детето е при бившия ми съпруг/съпруга в Бургас, мога да подам молба за изпълнение до съдебен изпълнител в Бургас (т.е. по местожевеене на детето). Въз основа на подадената от мен молба се образува изпълнително дело, като аз съм взискател по делото, а бившият ми съпруг/съпруга е длъжник.
На първо място съдебният изпълнител трябва да направи опит да убеди лицето, което държи детето, да го предаде доброволно. Освен това вземането на детето следва да се предхожда от надлежна негова психологическа подготовка – естествено, когато то е на възраст, която позволява това.
Съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която го кани доброволно да изпълни задължението си и да ми предаде детето. Ако например аз искам детето да ми бъде предадено на 24 февруари 2017 г., съдебният изпълнител връчва поканата за изпълнение не по-късно от 10 февруари 2017 г. (т.е. две седмици преди определеното време за предаване). Ако обстоятелствата налагат това обаче, поканата може да бъде връчена и една седмица преди определената дата (в нашия пример – до 17 февруари 2017 г.)
В 3-дневен срок от получаване на поканата длъжникът трябва да посочи дали е готов да предаде детето на определеното в поканата място и време, съответно дали е възпрепятстван да го предаде на конкретната дата и ако е – да посочи място и време, в което е готов да предаде детето. Ако не изпълни това си задължение, съдебният изпълнител може да му наложи глоба в размер на 400 лв., а при необходимост може да постанови и принудително довеждане. Т.е. съдебният изпълнител може да наложи глоба и едновременно с това да изготви постановление за принудително довеждане, в което подробно да опише обстановката и да възложи на съответния началник на РУ на МВР да доведе принудително длъжника. Това принудително довеждане има за цел да позволи на съдебния изпълнител да осъществи контакт с длъжника, за да се установят конкретните причини, поради които той не предава детето.
От кого може да иска съдействие съдебния изпълнител?
Съдебният изпълнител може да иска съдействие от полицията. Това е напълно обяснимо, защото ако не изпълня или по какъвто и да е начин осуетя изпълнението на съдебно решение, което касае упражняването на родителски права, мога да бъда осъден, а наказанието може да е пробацияили глоба от 100 до 300 лева, а в особено тежки случаи (например ако вместо да предам детето, го отведа в чужбина) – лишаване от свобода до 6 месеца или глоба до 3 000. Ако полицейските органи имат достатъчно данни, че ще извърша подобно престъпление, те могат писмено или устно да ме предупредят за отговорността, която нося.
Съдебният изпълнител може да се обърне и към дирекция „Социално подпомагане”. Дирекцията предприема действия в посока улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Т.е. дирекцията подпомага съдебния изпълнител с необходимите специалисти – психолози, социални работници и други. Те разясняват на длъжника, а при необходимост и на детето, предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение.
Какво става, ако длъжникът не изпълни доброволно?
Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя.
Важно! Принудителното отнемане е твърде крайна мярка, която може да засегне психиката на детето, и затова, преди да пристъпи към нея, съдебният изпълнител трябва да е направил всичко възможно детето да бъде предадено доброволно.
Ако длъжникът препятства изпълнението, полицейските органи могат да го задържат, като незабавно уведомяват прокуратурата за това.
Какво става, ако длъжникът е готов доброволно да ми предаде детето, но детето не иска да живее при мен?
Това е изключително деликатна хипотеза, при която съдебният изпълнител задължително трябва да се обърне към експертите от дирекция „Социално подпомагане”. Не може да се очаква съдебният изпълнител да се справи сам в подобен случай, тъй като работата с деца изисква специални познания.
Т.е. това е ситуация, в която длъжникът отказва да ми предаде детето, но едновременно с това и детето не иска да бъде с мен. Това може да се дължи на различни причини – например ако съм удрял детето, страдам от психично заболяване или пък имам някаква зависимост (например алкохолна). В тези случаи длъжникът може да поиска той да упражнява родителските права. Освен това той може да иска от съда да спре принудителното изпълнение, т.е. да спре образуваното изпълнително дело до решаване на спора във връзка с родителските права
