Позитивна дисциплина: Признаци за това, че наказанията имат скрито действие

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

shutterstock_171985700

Алисън Шейфър

„Клоуи не искаше да си прибере играчките след вечеря, затова майка й, която знае добре, че не е нужно да крещи и да се ядосва, се опита да използва позитивен метод и й постави условието: „Ти не направи това, което те бях помолила да направиш, затова сега ще има последствие. Няма да има приказки за лека нощ тази вечер.“

„Това последствие логично ли ви се струва? – Не и според мен“, споделя Алисън Шейфър.
„Все повече разбирам, че много родители са объркани и не знаят какво точно представляват последствията от различните родителски действия. Отделете си малко време, за да си изясните как стоят нещата.“, съветва авторката.

Логичните последствия би трябвало да заместят наказанията. В примера по-горе, майката реално казва: „Ако не си прибереш играчките, ще ти се наложи да изтърпиш последствията от своите действия – наказанието е, че няма да ти прочета приказка за лека нощ.“
Майката използва властта си , за да накара детето да направи това, което тя иска. Това е налагане на родителското мнение, което може да подтикне детето към бунт.

Така че, нека да изясним кои са трите качества, които е нужно да притежава логичното последствие, за да не звучи то като наказание.

  1. Свързаност    Последствието би трябвало да е обвързано с поведението на самото дете. Това е, което прави едно последствие логично. Най-важното е детето да има възможността да прави тази връзка. Например, ако не си сложи дрехите в коша за пране, логично е, че дрехите няма да бъдат взети когато дойде време да се перат и следователно няма да бъдат изпрани. Ако кажете на детето, че ако не си сложи мръсните дрехи, където трябва, няма да гледа телевизия, детето ще възприеме, че родителя се налага с единствената цел децата да платят за грешките си.

 

  1. Уважение      Всеки път, когато показвате на детето си неуважение, вие влизате в ролята на съдя – раздавате наказания. (Бърз тест: Бихте ли говорили така на приятел или колега? Ако не, шансовете това да е неуважително са много големи.)

 

  1. Предварително разкритие    Детето би трябвало да бъде информирано за всичко, засягащо го, за да може да избистри какви решения да взема, свързани с поведението му. Например: „Ако искаш да ядеш, трябва да стоиш на масата. Ако станеш от нея е хубаво да се извиниш, а ние бихме приели твоят избор до следващото ти хранене за деня. Моля те само запомни, че до тогава друга храна няма да получиш, затова бъди сигурен, че си се нахранил преди да станеш от масата.“

Накратко: „Остани и се нахрани или стани и чакай до следващото хранене – изборът е твой.“

Родителите не трябва да пропускат обяснението за това какво ще е последствието. Прекалено често родителят изказва само заплаха и детето няма как да се научи.


Ето още няколко примера за логични последствия:

- Внимавай маркерите да не рисуват извън листа? Ако не, ще трябва да ти ги взема.

- Може ли да споделяш iPad-а с брат си без да се биете или ще се наложи да го оставим за забавление някой друг път?

- Можеш ли да използваш маркуча без да пръскаш другите хора? Ако не, ще трябва да спрем водата.

- Трябва да ми покажеш, че можеш да се грижиш за колелото си. Ако не прибираш колелото си след като го караш, ще няма да го ползваш.

- Ако не можеш да се разбираш с приятелите си, ще се наложи да спреш да си играеш с тях.

 

Източник: www.huffingtonpost.ca

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

21,263 преглеждания

Comments are closed.