Имах щастливо детство.
Ако сега, някоя туристическа агенция предложи промо пакети за пътуване назад във времето към него, независимо от цената, веднага ще направя своята резервация. Вероятно няма да бъда единствения. Вероятно ще се включат и други, но да не забравяме, че сред нас съществуват хора, които не са имали такъв късмет.
По-умни от мен хора са казали, че „постъпките ни като деца, определят постъпките ни като възрастни“. В следващите редове ще споделя причините за възникването на детската агресия, от позицията на обикновен наблюдател и участник във формирането на света и обществените процеси около нас. Правя го, защото ние често се впускаме в издирването на причините, едва когато стане прекалено късно и последиците са непоправими.
Всички ние, в ранните си детски години, поне веднъж сме проявявали признаци на агресивно поведение. Проявата на агресия в този период е нормално и най-често се забелязва в реакциите и отношението към спазването на някои правила. Преминаването на границите и нормите на поведение, води след себе си негативни последици в семейството, в детската градина и във всеки следващ етап от развитието на детето и във формирането му като личност изобщо.
Липсата на емоционална топлина, внимание и подходяща среда, са сред основните фактори,отключващи агресивното поведение при децата. Ние, възрастните, често водени от егоистичните си страсти, „ограбваме“ своите деца, пренебрегвайки факта, всяко дете има право на щастливо детство.
Родителите ми казват, че съм бил спокойно бебе. Предполагам, че това нямаше да е така, ако бях отгледан в среда, лишен от вниманието и любовта, която те са ми дали. Разбира се, няма идеални семейства.
Още преди да се научат да говорят, малките деца имат силно развити възприятия за света около тях. Те долавят несигурността, страховете и незаинтересоваността, „излъчвани“ от родителите им и едни ден те самите започват да ги изпитват. Липсата на адекватна комуникация между родителите, предизвиква ограничаване на необходимото за детето внимание от тяхна страна. Отглеждането на детето за такива родители се превръща в неприятно задължение, за което, според тях, може да се грижи и някой друг. Детето обаче не е стока, която да върнеш в магазина, ако даде дефект!
Тези ранни сблъсъци с лишения от логика свят на възрастните, оставят своите белези и през следващите години от развитието на детето. Когато такова дете контактува с други деца, тъй като то често е изолирано, за да спечели внимание, използва различни агресивни методи за привличане на чуждото внимание.
Казват, че човек, за да бъде щастлив трябва да бъде прегърнат и да прегръща, минимум по 10 пъти на ден. Това правило е валидно с пълна сила и за децата. Обикновено те подражават на околните и ако са свидетели на чужди агресивни модели на поведение, пътят към негативни процеси в тяхното социално развитие е свободен.
Водено от подобен модел на подражание има вероятност детето трудно да създава приятелства, връзки и трудови навици. И ако все пак успее, ще търси начини да се обгради със себеподобни. А когато в групата се обединят хора с идентично агресивно поведение, у тях ще се създаде подвеждащото и фалшиво чувство за безнаказаност.
Агресията няма как да се излекува с агресия. Онова, от което детето се нуждае в такъв момент е възрастен – приятел, с когото да поговори за всичко онова, което го вълнува, плаши и радва. Приятел, който да не го осъжда, а внимателно ще го изслушва и дарява с обич.
„Човек е щастлив единствено, когато е дете“ – това е естественото състояние на детето и за разлика от нас, възрастните, детето знае какво е щастие и как да го постигне, докато ние се лутаме в лабиринтите на забързаното си ежедневие, в търсене на щастие, без да осъзнаваме, че единственото, което трябва да направим е, да погледнем в пъстрите улици на детството, където най-големите мъдреци се смеят, играят и радват на най-малките и незначителни, на пръв поглед, неща. За тях светът е изпълнен със смисъл, защото само нашата любов и обич могат да захранват това разбиране.
Автор: Михаил Казаков
