Мечтаете ли децата ви да имат щастлив брак или поне сериозна връзка и техни деца, когато пораснат? Вероятно, както всички родители, желаете дъщерята да намери свестен мъж, който да я носи на ръце, а синът да срещне мила жена, която ще се грижи за него и ще му роди две прекрасни деца. Това всъщност не е въпрос на късмет, а до голяма степен зависи от вас! Не, не си мислете, че ви окуражавам да следите изкъсо връзките на порасналото си дете и да се бъркате или да прекарвате много време, четейки му лекции какъв е идеалният представител на противоположния пол. Факт, че доста родители го правят, а някои си позволяват дори сами да избират „идеалната“ половинка и да сватовничат… Всички тези усилия са напълно погрешни и напразни.
Усилия все пак е необходимо да се положат, но… в първите 7 години на детето. Тогава се създават програмите, които подсъзнателно ръководят целия любовен живот на детето ви, когато порасне. Важните фактори, които изграждат основата на по-нататъшните щастливи (или не) взаимоотношения са три:
Отношението на родителите към детето! В една любовна връзка хората обичайно пресъздават, разбира се несъзнателно, връзката си с някой от родителите. Ако майката е била много критична, детето също става критично към партньора си. Ако детето е било обсебвано от родителите си, то също е склонно да обсебва половинката си. Ако бащата например го е изоставил, то може да напуска другия дори по незначителни поводи. Често срещано е и противоположното на родителското поведение – ако сме имали критичен родител, ние сме приемащи, но попадаме на критичен партньор. Ако сме били изоставени, попадаме във връзки, в които ни изоставят. Ако сме били обсебвани от родителите и наставлявани постоянно, срещаме обсебващ партньор, а ние сме тези, които все бягат от връзките си. Във всички тези случаи сякаш отново се разиграва детството ни и ние пак сме в същата роля, а партньорът изпълнява ролята на родителя. Тази повтаряемост във взаимоотношенията съвсем не е случайна – подсъзнанието ни привлича типа партньор, който ще ни напомни за старите емоционални травми и така ще ни помогне да ги излекуваме.
Станалата повод за шеги нетърпимост между снаха и свекърва (зет и тъща), също не е случайна. Често снахата и свекървата много си приличат, но всяка отрича да притежава точно тези качества, които обединяват двете – те остават несъзнателни. Всяка вижда собствената си сянка в другата, а сянката представлява качества, които отричаме, че притежаваме, често отрицателни. Колкото повече ни дразни един човек, толкова повече общи черти имаме с него, но те остават скрити в подсъзнанието ни. Така че, вместо свекървата да се дразни що за жена е избрал синът й, би трябвало да ползва снахата като огледало, за да поработи върху себе си. В най – добрия случай, една майка на момче трябва да работи със своята сянка още докато синът е малък! Така шансовете за свястна снаха се увеличават многократно! Това е напълно валидно и за майките на момичета, разбира се!
Атмосферата вкъщи – отношенията между двамата родители! Ако единият възможен сценарий е детето да пресъздаде връзката си с единия родител, то другият е връзката с партньора да повтори връзката между двамата родители. Ако детето расте сред постоянни спорове и караници, това ще се случва и в неговата любовна връзка. Уж случайно, ще срещне партньор, който е такъв по характер и различията помежду им са достатъчно, за да се вихрят добре познатите кавги. Разбира се и тук детето може да избере противоположно поведение, основано на мисленето: „Нашите постоянно крещяха, затова няма да допусна това в моя дом!“ В този случай обаче напрежението да се осигури мира е толкова голямо, че хората отиват в другата крайност – просто мълчат за нуждите и желанията си, само и само да не възникне конфликт. Такива връзки са дори по-опасни от скандалджийските, защото са бомба със закъснител. Точно за тях е типично един ден някой от двамата просто да си събере багажа и да си отиде без обяснения.
Конфликтните връзки са само един пример за тип връзка. Порасналото дете може да преживява изневери, както е било при майка му и баща му, да се разведе, както се е случило с родителите му. Ако майката не уважава бащата, момичето също няма да уважава съпруга си, а момчето ще привлече жена, която ще го унижава и тъпче. Какъвто и да е сценарият при родителите, той задължително се повтаря под някаква форма при детето. Понякога уж партньорът създава трудностите и порасналото дете е просто жертва на ситуацията, но наличието точно на този партньор съвсем не е случайно. Има и случаи, в които детето завършва несвършената работа във взаимоотношенията на родителите. Такъв случай е майка и баща, които са останали заедно само заради децата – порасналите деца често се развеждат или са неспособни на сериозна връзка. Това е следствие на лицемерието, което са усещали у родителите си – уж са заедно и се предполага, че се обичат, а във въздуха витае ненавист и раздразнение!
Йерархията в дома. Това е малко абстрактно понятие – става въпрос за едни неписани закони по отношение на това кой кой е вкъщи и какви отговорности има спрямо другите. Например майка, която измества бащата от спалнята, за да спи с нея детето или спира да обръща внимание на мъжа си, защото е обсебена от детето, нарушава йерархията. Така детето мисли, че е длъжно да ощастливява майката и да осмисля живота й и се натоварва с излишна отговорност. Майка, която унижава и потиска съпруга си, нарушава йерархията, тъй като жената естествено трябва да бъде водена от мъжа си и да научи на това и детето – кой е главата на семейството. Разбира се и мъж може да наруши йерархията – ако не осигурява закрила и грижа за жена си, ако я наранява емоционално или физически, то детето се чувства длъжно да я защити и спаси и така поема отговорност, която не е негова.
Родители, които изискват от детето всякакъв вид внимание или помощ, които са непосилни, непривични за детето или са извън зоната му на комфорт, също нарушават йерархията. Самотният родител, който кара детето да му прави компания и да го изслушва, родителят, който изисква от детето да работи и да внася в семейния бюджет или да поема основната грижа за малкото братче или сестриче и още много примери… Не че не се случва, но всичко това оставя отпечатък върху бъдещите взаимоотношения с околните и води до там детето да разбира погрешно любовта и грижата.
Като цяло, децата си правят твърде рано изводи за това какво е любовта, които звучат така: „Мама казва, че ме обича, а постоянно ме критикува и контролира! Ако това е любов, не, благодаря!“ или „Мама и татко се обичат, а татко все го няма и мама често плаче. Ако това е любовта, не, благодаря!“ Тези изводи работят в подсъзнанието за цял живот и ръководят връзките и любовния ни живот. Но като родители можем да допринесем максимално детето да има положителни вярвания за любовта… Ако вашата връзка е трудна и имате проблеми, само бъдете искрени с детето, за да разграничи то конкретната ситуация от генералните размисли за любовта. Колкото по-малко говорите с децата, толкова повече ситуации остават неразбрани и толкова повече грешни изводи за живота си вадят те. Неразбраната информация просто потъва в подсъзнанието и от там ръководи целия живот. Не позволявайте това да се случва! Задачата е трудна, но си заслужава. От сърце ви желая успех!
