„Позитивното родителство“ има различно значение за различните хора. Но основната идея в същността му може да се обобщи така:
Позитивното родителство набляга на топли, позитивни семейни взаимодействия и насочва децата към желателното поведение като награждава и подсилва техните по-добри импулси.
Целта е да показваме емпатия към децата, да им предложим топлина и подкрепа и да създаваме ситуации, които ги предразполагат към кооперативност и конструктивно поведение.
Струва ли си усилието? Резултатите от проучвания по темата са убедителни.
Изследвания показват, че деца с поведенчески проблеми са по-склонни към подобрение, ако практиките на строгата дисциплина отстъпят на позитивни родителски техники.
Има сведения за приложимостта на този подход и в класната стая. В изследване, в което учители в средно училище са обучени да заменят наказателно-дисциплинарните практики с емпатия и подкрепящо поведение, насочено към разрешаване на проблема, броят на изключените ученици намалява наполовина.
Изследвания показват още, че позитивното родителство предпазва децата от ефектите от токсичния стрес. Като резултат децата не само се радват на по-добро здраве, но намалява и вероятността за развитие на мозъчни аномалии, свързани със стреса.
Очевидно семействата имат полза от позитивното родителство. Но как да го приложим на практика? Тук ще намерите 10 съвета как да изкарате на преден план най-доброто от децата си.
1. Влезте в главата на детето си
Децата понякога ни подлудяват. Поведението им често изглежда ирационално и необосновано. Но това е така само на повърхността. Вътре в себе си децата правят избори, които съответстват на техните преживявания и възприятия за света. Тяхното поведение е подбудено от легитимни и истински за тях самите нужди.
Ако се опитаме да „влезем в главата“ на децата си, можем да разберем какви са тези нужди и да ги адресираме по релевантен начин.
Затова следващия път, когато наблюдавате нежелателно поведение, си задайте въпросът: Детето уморено ли е? Скучно ли му е? Търси ли внимание? Чувства ли се претоварено или застрашено? Трябва да си отговорим и дали поведението е отговор на възприета от детето несправедливост или то се е сблъскало с изкушение, на което не може да устои?
Децата са в непрестанен процес на учене и все още развиват уменията си за самоконтрол. Затова и трябва да взимаме предвид ограниченията в тяхното развитие.
2. Когато се съмнявате, прилагайте „Златното правило‘‘
Какво всъщност значи да показваш емпатия, подкрепа, градивност? Това не означава, че винаги трябва да се съгласявате, че исканията на детето са разумни. Понякога те не са. Нито означава да не налагате ограничения.
Вместо това, целта е да бъдете арбитъра и ментора, от който вие самите се нуждаете, когато изисквате нещо. Фигура, която е готова да чуе вашата страна на историята и да ви увери, че ще имате възможност да бъдете изслушани справедливо и с разбиране. Някой, който разсъждава с вас и използва насърчение и доброжелателен хумор, за да ви насочи към приемливо решение на вашите проблеми.
Когато другите се отнасят така с нас – с разбиране, справедливост и дипломатичност, това провокира чувство на сплотеност и доверие. Това от своя страна намалява стреса и прави справянето с негативните емоции по-лесно. Когато се отнасяме по този начин с децата си, те се радват на същите ползи.
3. Овладейте изкуството на разсейването
При бебетата и малките деца позитивното родителство често приема формата на разсейване на детето от поведения, които искаме да избегнем.
В идеалния случай вие може да предвидите и предотвратите дадено поведение като вземете предпазни мерки. Например, ако знаете, че децата ви, които са в предучилищна възраст, ще се скарат за някоя играчка, дръжте я далеч от погледа им и намерете друго занимание – така ще избегнете възможния конфликт.
Ако детето вече е ангажирано в нежелателно поведение, можете да вземете бързи мерки и да предложите алтернативно занимание. Например, ако детето се е докопало до някой забранен предмет, като например наследената от баба ви ваза, можете спокойно да вземете предмета от ръцете на детето и да му предложите нещо друго, с което да си играе – „Опаа, тази ваза не е за теб, но виж тези забавни тенджери и тигани“.
Разсейването е полезно и при по-големи деца. Децата ви се карат по време на пътуване?Естествената реакция е да се изнервите и да повишите тон. Но можете и да опитате да видите ситуацията през техните очи – те са „заложници“ в превозното средство, неудобно им е, неспокойни са и са вътрешно убедени, че са жертва на някаква несправедливост. Да им наредите да спрат обикновено не помага особено. Те вероятно вече са напрегнати от чувство на дискомфорт, гняв и затвореност. Децата вероятно не знаят как да спрат. Ако ги ангажирате активно в нещо, което да отклони вниманието им от тези чувства – като например игра с въпроси или асоциации – ще ги улесните да спрат караниците.
4. Използвайте хумора и игривостта стратегически, за да мотивирате
Шегите и глуповатото поведение могат да послужат като отлично разсейване (виж съвет N. 3) Но те също така са незаменими инструменти на дипломацията. Вероятно ще провокирате повече сътрудничество от децата си, ако комуникирате желанията си през хумора и превърнете задълженията в игра.
Например, ако детето ви оставя мръсното си пране разхвърлено наоколо, можете да се оставите на раздразнението и да му се скарате. Но можете да постигнете по-добри резултати, ако превърнете събирането на мръсните дрехи в игра – като окуражите детето да „нахрани“ коша за мръсно пране или заедно се опитвате да го уцелите от разстояние.
5. Старайте се по-голяма част от интеракциите ви с детето да са позитивни – дори това да означава да игнорирате част от лошото поведение
Както вече отбелязахме, положителните социални взаимодействия създават по-приятелски, по-доверени семейни взаимоотношения и мотивират децата да бъдат кооперативни. Затова е важно да поддържате равновесие във взаимодействията си, дори ако детето ви се бори с поведенчески проблеми.
Как можете да направите това? Клиничният психолог Тимоти Кавел предлага да предвидите своеобразна система от квоти – определяне на приоритети за това кои проблемни поведенчески прояви да отбележите и кои да игнорирате – поне за сега.
С подобрението в поведението на детето, можете да започнете да адресирате повече от не толкова сериозните проблеми. Но се уверете, че ежедневно по-голяма част от комуникацията между вас е топла и приятна и не е фокусирана единствено върху грешките на детето.
6. Уверете се, че детето ви разбира кое поведение е приемливо и кое не и се погрижете да му обясните смисъла от правилата
Не бива да очакваме, че децата четат мислите ни. Или да очакваме от тях да развият усъвършенствани способности за морални съждения – не и ако ние не споделяме с тях собствените си разсъждения.
Затова е важно да включваме децата в искрен диалог относно стандартите за поведение. Целта не е просто да рецитираме списък с правила, а да обясним какъв е техният смисъл и да обърнем внимание на въпросите и притесненията на децата, свързани с тези правила.
Този подход често е наричан „индуктивна дисциплина“ и е един от основните принципи на авторитетния родителски стил, асоцииран с най-добри резултати върху възпитанието на децата.
7. Намирайте начини да казвате „Да“
Проблемът с думата „не“ е, че тя подхранва негодуванието и съпротивата. Постоянната родителска критика може също да предизвика чувство на безнадеждност като кара децата да мислят, че им липсва онова, което е нужно, за да се подобрят.
Ако детето ви иска да направи нещо, което е забранено и не е въпрос н на обаждане, не бъдете отхвърлящи или осъждащи. Вместо това му помогнете да намери приемливи алтернативи. Ако детето е малко, това може да означава предлагане не бързо разсейване. Ако е тийнейджър, това може да бъде ангажиране в смислени дискусии и преговори.
Другият проблем с думата „не“ е доказаната в експерименти по-малка вероятност подрастващите да се поучат от отрицателна обратна връзка в сравнение с възрастните – особено ако не виждат никакви възможности за възнаграждение.
8. Отчитайте и доброто поведение на децата
Някои хора вярват, че е грешно да хвалим децата, когато те са „в правия път“. Те смятат, че доброто поведение е даденост. Но има доказателства, които показват точно обратното. Както споменахме в съвет 7, подрастващите са по-склонни да отговорят на наградите вместо на наказанията.
Много експерименти с малки деца показват, че те откликват особено силно на похвалата. Когато родители са инструктирани да прилагат малки похвали или награди за доброто поведение („Браво!“), децата демонстрират по-малко последващи поведенчески проблеми.
9. Бъдете добър „емоционален треньор“
Друг много важен съвет е да предоставяте онова, което психолозите наричат „емоционален коучинг“ или активно разговаряне с децата за техните чувства и обсъждане на полезни стратегии за справяне с емоционално трудни ситуации.
В ролята си на „емоционален треньор “ вие уверявате децата, че ги разбирате и уважавате. В тази роля също предоставяте конкретната подкрепа, от която се нуждаят, за да развият уменията си за саморегулация.
10. Чувствате се ядосани? Нетърпеливи? Раздразнени? Стресирани?
Вземете под контрол емоционалното си състояние преди да взаимодействате с детето си
Лесно е да разберем как гневът би попречил на опитите ни в позитивното родителство. Но други негативни емоции също са заплаха за този процес. Дори бебетата умеят да разпознават признаците на стрес, а всички знаем, че стресът е заразен.
Когато изпитваме негативни емоции е по-добре да отделим момент да се успокоим преди да общуваме с детето си. По-добре е да си дадем това време вместо неволно да реагираме преувеличено на лошото поведение на детето си, провокирани от стреса.
