Знаете ли къде в София расте блатният кипарис, който може да вади корените си на метър над водата? А връстникът на динозаврите гинко билоба? Махалебката и мъждрянът? Какви плодове дава песъкинята? Коя е единствената неотровна част от тиса?
Ботаниката открай време е била изключително аристократично занимание – удоволствието да знаеш имената на растенията е свързано със способността да ги извикаш в ума си винаги, когато имаш необходимостта да се разходиш в своята вътрешна градина. А да научиш името на дърво, под което се разхождаш всеки ден, е като да завържеш познанство с интересен, сдържан съсед с мълчалив темперамент и необичайно потекло.
В този смисъл се оказа, че любимата ни Докторска градина е истински екзотичен квартал – нейните обитатели са заселени там по времето, когато тя е била част от ботаническата градина на Софийския университет, негов арбореум, и е прехвърлена на общината тогава, когато СУ вече не е можел да се грижи за нея. Много от дървесните видове са внасяни от Северна Америка по време, когато тамошната флора е била нещо доста екзотично за нашите ширини. Други са представители на т.нар. лонгозни гори като тези, които се срещат у нас покрай устието на Камчия или Ропотамо. Имат своите странности, характери, истории и легенди – но са практически непознати дори за хората, които ежедневно водят децата си да играят под тях.
Така по време на ботаническата обиколка, организирана в рамките на Софийския фестивал на науката, с любопитство научих, че голямото дърво до катерушките (същото, чиито корени бяхме нарочили за дом на зайчето Питър и две лета с Ането оставяхме солети до една дупка в коренището) всъщност се нарича махалебка и е вид череша (наистина смайваща с размерите си :)), а това, което Ането мислела за „бивша бреза“(!!!), всъщност било сива топола – опасна след двайсетата си година, ако е засадена чрез резник от хората, но не и ако е поникнала сама. Че гинкото бива мъжко и женско, а онова прекрасно розово дърво в горния край на градината е рожков, жертва на несправедливо обвинение в съучастие в самоубийството на Юда, тъй като въобще не е растял в Близкия Изток по това време.
Сърдечни благодарности на гл. ас. Евгени Цавков от Лесотехническия институт, който ни разказа всичко това и още много неща, половината от които обаче забравих; би било прекрасно да има повече информация в самата градина, например под формата на ботанически „паспорти“ като табелки до самите дървета.
Блатен кипарис. Когато наистина живее сред блата, може да повдига корените
си на метър над водата.
Блатен кипарис
Моливно дърво. Едно време индианците си правели от него колиби,
а белите им ги изкупували и правели от дървесината му моливи.
Гинко билоба – уникално дърво без живи родственици, връстник на динозаврите,
както побърза да каже Анчето 🙂 Има мъжки и женски дървета, като тези в Докторската
градина са господа, а не дами.
Попрецъфтяващият рожков, прясно реабилитиран по библейска линия 🙂
Корените на махалебката, познати още като къща на зайчето Питър 🙂
Името внушава характер.
Автор: Зорница Христова
http://tochitsa1.blogspot.com/2011/05/blog-post_18.html
