Светът e все пo-глобален, бизнесът все пo-световен и бeзгpaничeн, a информацията вce пo-достъпна и определяща качеството на живота ни. Зa дa бъдeм aĸтивни yчacтници в тoзи нoв cвят, e нeoбxoдимo дa имaмe дocтъп дo нeгo. Paзбиpa ce, тoвa мoжe дa cтaнe eдинcтвeнo чpeз интepнeт.
На 17-ти май бе отбелязан Световния ден на информационното общество, с което се отдава значимото на комуникациите и достъпа до информация с помощта на модерните технологии. Но как стои въпросът с достъпа на училищата до тези технологии и с възможностите на съвременните учители да отговорят адекватно на нуждата от знания на новото поколение, родено в дигиталната ера? Голяма част от институциите, включително училищата, които в най-голяма степен се предполага, че трябва да обучават децата как да използват модерните технологии и как да живеят в модерното общество, всъщност се оказват неприспособени към реалностите на дигиталния свят.
Какво е бъдещето?
В края на 2013 г. Европейската комисия даде ход на инициативата „Отваряне на образованието“ като план за действие за справяне с недостатъчното и неефективно използване на ИКТ в образованието, както и други цифрови проблеми, които пречат на училищата и университетите да предоставят висококачествено образование и цифрови умения.
90% от всички работни места до 2020 г. ще изискват високотехнологични дигитални познания, а е-обучението ще завземе почти 50 на сто от просветната система в училищата, университетите и следдипломните курсове. Според прогнозите на икономисти и експерти по образование, днешните ученици ще сменят средно по 15 работни места през трудовия си живот. Но до каква степен основното и средно образование може да отговори на изискванията на новото поколение за придобиване на знания в дигиталната ера?
Офлайн училище в онлайн епоха
Според изследване на Европейската комисия, проведено в 31 държави (28-те страни членки на ЕС, Исландия, Норвегия и Турция), повечето учители са запознати с информационните технологии за преподаване, но все още ги изпозват преди всичко, за да подготвят уроците си. Малцина ги използват – и то все още в ограничена степен – за да работят с учениците по време на уроците, а дори още по-рядко, за да общуват с родителите или за да балансират работата на учениците в училище и вкъщи по нови начини.
Къде сме ние?
Докладът на ЕК сочи, че децата използват интернет от най-ранна възраст, но едновременно с това не означава, че децата имат нужните образователни дигитални умения, се казва в допълнение. Причината за това е, че в училищата масово се преподава по традиционните методи, независимо че националните правителства имат програми за обучение по информационни технологии.
„Един от основните приоритети на Национална мрежа за децата е достъп до качествено образование за всяко дете, като това включва умения за работа с компютри и цялостни дигитални компетентности. Ние сме убедени, че дигиталната грамотност е ключова за отговаряне на изискванията на новото хилядолетие. От друга страна, настояваме за обучения за децата и младите хора в умения за лична безопасност в дигиталната среда и превенция на онлайн тормоза“, коментира Милена Николова, програмен координатор в Секретариата на Национална мрежа за децата – обединение на 128 граждански организации, работещи за насърчаване, защита и спазване правата на децата.
Според същото изследване най-ниското съотношение на ученици към компютри се регистрира в Кипър и Белгия, последвано от Австрия и Чехия. Над 20 ученици на един компютър се падат средно в Гърция и Турция, а между 10 и 20 учащи разполагат с един компютър в училищата в България, Хърватия, Италия, Норвегия, Румъния, Словения и Швеция. Освен това се наблюдава концентрация на компютри в специализираните зали, като средният процент за ЕС е около 58%, докато България заедно с още няколко страни той достига до 75%.
„За да бъде обучението в синхрон с новите технологии, компютрите трябва да излязат от стаите по информатика и да влязат реално във всеки един час и във всяка учебна стая. Не е нужно един компютър да бъде скъп, за да бъде подходящ за работа в училище. Важно е това да бъдат достъпни решения с различни режими на работа, които позволяват максимална гъвкавост в процеса на обучение и дават възможност учителите да бъдат винаги в контакт със своите учениците“, коментира Данко Иванов, мениджър „Цифрови продукти и услуги“ Toshiba Europe GmbH за България. „Други важни критерии са използваните компоненти, включеният софтуер, гаранционните условия, здравината на конструкцията, издръжливостта на батерията, както и цялостната функционалност на устройството.“
Бъдещи стъпки
По време на миналогодишната националната конференция по е-образование беше изтъкнато, че реформата в образованието в България е един от приоритетите, залегнали в препоръките на ЕК за тази година, тъй като напредъкът, който се отчита, за съжаление не е много голям. Според изнесения доклад се очаква още по-голям ръст на безработицата в България в следващите 2 години в ситуация, в която се наблюдава несъответствие между нуждите на трудовия пазар и образованието.
Също така, миналата година бе приета стратегия за ефективно прилагане на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието и науката (2014-2020 г.), чиято основна цел е да осигури равен и гъвкав достъп до образование и научна информация по всяко време и от всяко място. В дългосрочен етап (2018-2020 г.) стратегията предвижда създаване на единна образователна среда за всеобхватно обучение (u-learning), преминаване към електронни учебници по всички предмети, виртуални класни стаи и лаборатории, национална система за онлайн изпити и външно оценяване.
„Тъжната истина е, че поколението на бъдещето посещава училище от миналото. Проблемът с дигиталното разделение в България не е празен лозунг, а истинска заплаха, която може да повлияе бъдещото развитие на икономиката. Затова трябва да се правят стъпки в търсене на надеждни решения, които в дългосрочен план да елиминират социалното неравенство и да уеднаквят възможностите за достъп до модерните технологии. И тук трябва да започнем с най-важното – образованието“, коментира Данко Иванов, мениджър „Цифрови продукти и услуги“ за България.
Статистика за употребата на интернет в домакинствата:
Малко под 57% от домакинствата в България разполагат с достъп до интернет през 2014 г., като cтpaнaтa ни все още изocтaвa cпpямo тexнoлoгичнo paзвититe cтpaни в Eвpoпeйcĸия cъюз (EC). Зa cpaвнeниe 95% oт xoлaндcĸитe дoмaĸинcтвa имaт дocтъп дo интepнeт, дaтчaнитe и швeдитe пo 93% (по данни на Евростат от 2013 г.)
Източник: НМД
