Всеки от нас е чувал подлия въпрос: „А ти кого обичаш повече, мама или тате?“ Подъл е защото поставя детето пред избор, който то не е готово да направи, а и защото за него всеки един от родителите е значим и обичан. За малкия човек такъв въпрос не съществува. Естествено, докато някой несъобразителен възрастен не го зададе. Кого обича повече, едно дете не може да определи еднозначно и с нужната на възрастните категоричност. И не е нужно. Особено ако живее в хармонична семейна среда. Затова когато на хоризонта се появи някоя загрижена съседка, позната на бабата или просто досадна леля, склонна да задава неподходящи въпроси, е добре да попарите още в зародиш желанието й да направи това.
Разбираемо и нормално е, детето да има свои предпочитания към един от двамата родители. И естествено по-често това да бъде майката, защото то е почти непрекъснато в ежедневието си с нея, преди да поеме по своя собствен път на социализация. Понякога обаче, то може да изрази предпочитанията си към бащата и това предпочитание да е свързано със същата причина. Именно нуждата от разнообразие да го подтиква във всяка свободна от мама минута, то да е с тати.
Безспорно за един родител е демотивиращо да чуе, че детето му иска да играе или рисува с другия родител, че го предпочита за своята компания, че го обича повече, но в такива моменти е добре да преодолеем собственото си его и да се опитаме да погледнем на ситуацията от детската гледна точка. Хубаво е да установим кои неща детето обича да прави с мама, и кои с тати. Това ще ни помогне да не изпадаме в състояние на ревност спрямо другия родител и да запазим добри взаимоотношения, защото макар и да звучи пресилено, именно тази ревност може да доведе в последствие до разрив в личните отношения между родителите.
Същото се отнася и за бабите и дядовците. Изобщо в никакъв случай и при никакви обстоятелства не е добре децата да се принуждават да избират между един или друг роднина, приятели или учители. В зачитането на авторитета на всеки, детето ще изгради чувството си на зачитане и уважение към по-възрастните.
Родителите трябва да са наясно, че подобни въпроси могат да се превърнат в опасен инструмент, посредством който да се настройва едно дете срещу човек, с когото то просто не контактува достатъчно често, а не защото той е по-лош или по-малко грижовен и значим за него.
Освен това възрастните често забравят за едно много важно качество у децата. Тяхната интуитивност. Те несъзнателно, но много точно, усещат настроенията на възрастните и в желанието си да угодят на онзи, който ги разпитва, несъмнено могат да отговорят неискрено. Това не е осъзната и преднамерена неискреност, а заключение, което се основава на детската интуиция и свръхчувствителност, за които ние възрастните често дори не подозираме или на които не обръщаме достатъчно внимание. Това е и капанът, които сами поставяме за себе си, и в който децата ни по-късно ще ни хванат. Защото веднъж осъзнали, че е добре да ни отговарят така както на нас ни харесва, когато пораснат, те ще започнат да го правят съвсем нарочно и дори да злоупотребяват с това, с цел манипулирайки ни да постигат собствените си цели.
Често децата са крайни в предпочитанията си. И това не може да остане незабелязано от пренебрегнатия родител. Това също е нормално. Ако едно дете повтори повече от три пъти преди лягане, че иска мама да му прочете приказката за лека нощ, нормално е бащата да реагира чисто по детски и да се отдръпне с думите – „То иска с теб, оправяй се!“ Тук е момента, в който предпочетения родител трябва да реагира адекватно и отговорно, като привлече на своя страна другия и да опита да убеди малчугана, че приказката може да бъде разказана и от двамата. В противен случай рискуваме да си влошим не само моментното настроение, но и отношенията с партньора въобще.
И няма да е непростим грях, ако детето научи няколко готови отговора, с които да поставя на място задаващите досадни въпроси. Защото отговорът на въпроса „Кого обичаш повече – мама или тате?“, може да гласи: „Най-много обичам кучето“.
