Пет съвета за положително родителство

Помните ли как ви възпитаваха, когато вие самите бяхте малки? Поставяха ли в ъгъла на стаята, затваряха ли ви в тъмната баня, отнемаха ли любимите ви играчки?

Тези действия на родителите ви имаха ли положителен ефект, постигаха ли целта си, ставахте ли по-добри, по-послушни, по-изпълнителни?

Вие, както и ние, знаем много добре отговорът на тези въпроси, а основният извод до който повечето от нас още тогава достигаха е, че никога, никога, никога няма да подлагам собствените си деца на подобни наказания.

Докато отглеждаме и възпитаваме децата си опитвайки се да не прилагаме наказанието като средство за възпитание обаче, ние много често се изневряме до крайност, мърморим непрекъснато и недоволстваме срещу всичко, най-вече срещу децата си, но и срещу самите себе си.

Въпреки това дори и мисъл да приложим на децата си наказанията, познати от собственото ни детство, не ни минава през главата. От друга страна обаче сме наясно, че се нуждаем от някакви правила, които да измислим и практикуваме в ежедневието си с децата, защото без правила въпитанието просто не върви.

Ето няколко проверени правила, които определено действат и вършат добра работа, особено, ако в семейството има повече от едно дете.

Определете отговорник за определена дейност.

Например, ако определите отговорник по раздигване на масата и миене на чиниите, можете да сте сигурни, че няма да заварвате неизмити чинии в мивката. Дайте правомощия на отговорника за тази задача да преразпределя задълженията, независимо от възрастта му. Нека той има право да казва кой да вдигне чиниете от масата, кой да ги измие и кой да ги прибере в кухненския шкаф.

Разпределяне на задачите, според възможностите, опита и възрастта.

Направете списък с нещата, които децата умеят да правят добре сами и тези, които ще правите заедно и за които имат нужда от помощ. Така постепенно малките деца ще се научат да правят и нещата, които им изглеждат трудни и „само за възрастните“.

Наградите са препоръчителни.

Измислете система за отличие, например изрежете стикери, които да давате на децата си за добре свършена работа, за направено добро дело, за самоинициатива. Когато всяко дете събере десет или колкото стикера вие определите за определен период от време, поощрете те го с подарък. Това действа на децата много мотивиращо.

Прехвърлете отговорността на децата си.

Ако се зимислим, ще си дадем сметка, че никой не е смъртоносно застрашен от бъркотията в детсктата стая. Да, еднакво неприятно е, и за родителите, и за децата, но на децата просто им пука по-малко. И това е напълно нормално, за да започнат да се дразнят от бъркотията им трябва повече време отколкото на родителите. Оставете им време да осъзнаят за какво става дума и не откачайте ако намерите мръсните им чорапи между страниците на любимата им книжка. Не бързайте и да оправяте смед тях, защото ако го правите, те никога няма да се научат да си почистват и подреждат. Един ден, при това съвсем скоро, ще се удивите как те сами са се залови да си подредят вещите, защото дори техния праг на търпимост към бъркотията, която сами са сътворили, е достигнал критичната си точка.

Повтаряйте си както правеше Карлсон: „Търпение, и само търпение!“ или простичкото „И това ще мине!“

Хвалете децата си.

Хвалете децата си и при всеки удобен случай изтъквайте значимостта на онова, което детето ви е свършило. Не се страхувайте да му покажете, че неговата помощ е от особена важност за вас и че сте му благодарни за отзивчивостта. Тези малки ежедневни признания и думи на благодарност имат изключително мотивиращо значение за децата, както за малките, така и за по-големите.

Първите седем