Имате ли вече тинейджър у дома? Е, ако все още нямате, скоро ще имате. Защото бебетата се превръщат много бързо в пораснали деца и докато се обърнете вече са тинейджъри.
Децата растат бързо. Не само физически, но всякак, а при тинейджърите промените настъпват лавинообразно. Те са изпълнени с интензивни емоции, лесно сменящи посоките си. Настроенията им са полярни и както имат моменти на силно положителни преживяния, съвсем неочаквано идват спадове и депресии. Тези резки обрати в емоционалното им състояние водят до върхове и спадове и в училище и се отразяват пряко върху оценките и резултати там.
Разнополюсните емоции обикновено се обясняват с резките хормонални промени при израстващите деца, но те могат да са и в резултат от приятелската среда, в която е детето в този момент, от стремежа му към независимост и много често от мнението на околните за тях.
Тези явления не са причина за особени тревоги, защото обичайно са бързопреходни.
Когато обаче имат дългосрочен характер и предизвикват трайни промени в поведението на подрастващите, те са сигнал, че се случва нещо нередно и тревожно и се налага родителска, а често и намеса от специалист. Депресията е един от тези сигнали и тя, за съжаление, не може да се преодолее със силата на волята или чрез внушения, които родители и познати да налагат на тинейджъра. Преодоляването на депресивните настроения и състояния изискват намесата на професионалист.
Как обаче да се ориентираме правилно в морето от емоции и настроения, така че да преценим има ли нужда детето ни от квалифицирана помощ и кога да прибегнем към нея?
Следващите пет признака, които могат да се забележат при превръщането на детето в тинейджър могат да дадат правилен отговор на този въпрос:
1. Загуба на интерес към любими занимания или неща
За тинейджърите е типично да променят рязко интересите си, но ако вашето дете внезапно спре да се интересува от дейности, от които се е вълнувало живо до вчера и най-вече не ги заменя с нови, това определено е признак, който буди тревога. Липсата на желание да участва в ежедневните занимания и задачи също е признак, че с детето става нещо нередно. Когато срокът на тази незаинтересованост е повече от две седмици, вероятно става дума за депресивно състояние, изискващо намесата на специалист.
2. Не отделят достатъчно време за приятелите и семейството
Един показателен признак за развиването на депресия у подрастващото дете е това, че то започва съзнателно да страни от приятелите и семейството си. Тинейджърът е раздразнителен, често е гневен без конкретна причина, а понякога е склонен и към физическа агресия. Това е характерно и за двата пола. На другия край на спектъра са онези момичета и момчета, които се изолират напълно за дълги периоди от време и вместо да прекарват време с приятели и съученици, те ги заменят с виртуални занимания в мрежата или посвещават всяка свободна минута на компютърни и видео игри.
3. Понижаване на успеха в училище
Когато едно добре справящо се дете в училище започне да носи лоши оценки, това е неоспорим признак, че то страда от депресивно настроение или депресия. То започва да полага по-малко усилия за домашните, учи по-малко време, но и не се тревожи от лошите резултати. Депресията често води до намаляване на способността за концентрация, а това намалява ефективността в училище. Такива деца често застават в опозиция на възрастните, на родителите и учителите си. Не признават авторитета им, а когато някой от тях се опита да им помогне или да ги насърчи към повече внимание и усърдност, децата напълно ги игнорират.
4. Промени в съня и храненето
Децата, които страдат от депресия често не искат дори да станат от леглото, те имат затруднения с нощния сън, но често спят през деня. Наблюдават се значителни колебания в теглото – те могат рязко да напълнеят или отслабнат, което е свързано с промените в апетита. Хаосът в хранителните навици може да подскаже, че детето е в депресия и има нужда от помощ. Това включва консумацията на вредни храни с много калории – шоколад, захарни изделия, бързи закуски, а понякога пълното изключване да дадени храни, което води до предпоставки за развитие на булимия и анорексия.
5. Саморазрушителни мисли
Тинейджърите с тежки форми на депресия често мислят за самонараняване. Има деца, които в страданието си и в чувството си за недооцененост и неразбиране са склонни да си нанасят физически вреди. Те се драскат, порязват или изгарят нарочно. Ако забележите подобно поведение, е много важно да запазите самообладание и да говорите с детето спокойно, да не показвате извънредната си тревога, а още по-малко да го обвинявате или наказвате. Това само ще отдалечи тинейджъра още повече от родителите и ще го насърчи да крие негативното си поведение по-старателно.
Причините едно дете да се самонаранява често са в резултат от това, че то изпитва необходимостта да контролира ситуациите и тези опити му помагат да провери докъде може да стигне, а също и да отклони вниманието си от емоциите, с които не може да се справи. Самонараняването е признак за това, че по този начин то търси механизъм за справяне с чувството за вина. Затова, ако забележите, че детето ви е склонно към самонаряняващо поведение, поговорете с него спокойно и се опитайте да му обясните безполезността на тези действия. Ако не можете да се справите сами, потърсете помощ от специалист, дори детето ви категорично отказва такава.
Добрата новина е, че в повечето случаи депресията в тинейджърска възраст е преходна. От голямо значение е да имате отворена комуникация с детето в този период от живота му, така че то да се чувства свободно да споделя, да разговаря винаги, когато има нужда от споделяне, разбиране и изразяване на емоции.
превод и адаптация от familyshare.com
