Отнемаме увереността на децата, крещейки им: „Внимавай!“

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo
dete_maistori

Ако не искате децата Ви да прекарват цялото си време пред компютъра, не прекарвайте и Вие цялото си време пред компютъра. Учете ги чрез личен пример, не чрез авторитет. Колко пъти сте чували и чели това.

Добре, с теорията до тук.

Ето малко практически насоки.

Ако нямате работилница, голям двор, гараж, барака и т.н. приспособете кухненската маса или просто някой кът в дома си. Основно правило е да се държим с децата, сякаш всичко което превръщат в изкуство е нормално и очаквано. Не прекалявайте с похвалите. Твърде често ги засипваме с похвали – толкова преувеличени, че говорят за нашата изненада от действията им.

Ако детето направи нещо полезно, да се облече, да нахрани кучето, да набере от някъде цветя или да измайстори пепелник от глина, нищо не би било по-обезкуражаващо от Вашата изненада, че се е държало социално.

Или бихме го нарекли нормално!

„Какво добро дете!“ ; „Какво е направил Георги съвсем сам!“ и подобни възклицания представят тази социалност като нещо напълно неочаквано.

Безгрижният родител, за разлика от истеричния хвалещ се родител, би запазил самообладание и би очаквал детето също да бъде сдържано. Твърди се, че не бива да окуражаваме децата си, за да свикват да бъдат по-решителни.

Установяваме, че всичко е въпрос на мисловна нагласа. Когато разделяме света на добри и лоши неща – работа и почивка, правилно и неправилно поведение, приятни и неприятни дейности – посяваме семената на собственото си нещастие и нещастието на децата си. Тогава животът ни се превръща в едно невъзможно бягство от „лошо“ към „добро“.

За предпочитане е да кажем просто „Това ми харесва“. Все още не е късно да помогнем на децата да се наслаждават на детството си, като започнем да харесваме собствения си живот. Диалектиката „работа = лошо“ и „живот=добро“ е един от най-пагубните и ограничаващи митове в западните общества. Направете децата си част от своя живот. Правете каквото искате и нека те просто ви следват.

Всички възрастни сме свидетели на вродената детска изобретателност. Всякакъв вид креативна дейност, майсторенето на различни предмети – и за украса, и за употреба, трябва да бъде централно в ежедневието на всяко дете. Тези дейности не бива да бъдат приемани като работа, а като игра. Оставете децата си да се помотаят. „ Страхът за бъдещето на децата кара възрастните да ги лишават от правото им да играят“ – казва Ал. Нийл (основател на училище Съмърхил).

Превърнете труда на детето в игра. Точката, където трудът и играта се срещат е в майсторенето на разни неща, например от дърво и непотребни материали. С насърчаването на създаване на така наречено от нас изкуство, може да създадем условия за децата си да бъдат не само добри читатели, но и сръчни практици в областта на уменията, често определяни като „занаяти“.

Добрият живот е разнообразният живот. Не бъдете амбициозен родител, наплашен от експерти по безопасност на труда и медиите, всяващи паника от гвоздей и чукове.

Преди време мой приятел ми сподели за реалния живот на едно много отворено и разнообразно живеещо семейство. На някой те ще се сторят отшелници, алтернативни или хипари, но хората са избрали своят щастлив живот. Живеят в Еко Ферма в близост до Варна, имат всичко и най-вече семейство и щастие. Децата им играят с ножове. 5-годишни деца и свободен достъп до ножове! Е, нека да не си представяме мечове за сепуко и харакири. Но те са научени да уважават тези атрибути и да бъдат внимателни с тях.

И не се чудете защо децата в даден момент от сблъсъка с ножицата отстраняват голяма част от косата си. Като дете превърнах половината си коса в бретон. Моите родители не ми позволяваха да докосвам ножицата, но в един хубав ден успях да я докосна, все пак…

Изобретателността при децата?

Нека не подценяваме вроденият инстинкт за самосъхранение при децата. Нека спрем да отнемаме увереността им, като непрекъснато крещим по тях.

Кораб, някъде, някога. Деца играят на една палуба. Случаен пасажер наблюдава търпението на една майка и накрая не издържа.
– Не Ви ли е страх да не паднат? – попитал той
– Да не са глупави? – отговорила през смях тя

Известен антрополог, изучаващ теренно йекуана, разказва как те от ранна детска възраст играят с ножове до ръба на дълбоки ровове. В примитивните култури на почит е здравият разум на детето.

Ние отнемаме увереността на децата крещейки им: „Внимавай!“

Помня как като деца в горичката до блока момчетата си бяха направили къщичка не от дърво, а от кашони. Беше страхотно. Позволете на децата си да изживеят подобни неща. Нека творят, нека създават.
Свободните игри, изкуството, креативността и свободата ни свързват с духа на Робин Худ – с естествения човек. Помните историята, нали? Робин Худ и разбойниците живеят в гората и сами си правят жилища. Ако не друго, то едно ухаещо на приключения детство ще даде на децата ни увереност в собствените им способности , които по-късно ще му бъдат полезни в реалния живот.

Нищо не ни пречи да се докосваме до разнообразието. Да работим, да почиваме, да творим. Така животът ни ще става все по-добър.

И нека не забравяме, ние всички сме творци!

по книгата „Безгрижният родител“ на Том Ходжкинсън

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

43,219 преглеждания

Comments are closed.