Това е история на една майка, която ще е от полза на всички.
„Имам чудесни спомени от детството си. Не ме дадоха на детска градина, гледаше ме мама. Тя е избрала да ме гледа у дома, защото не са имали възможността да ме запишат на детска градина и затова навсякъде ходехме заедно. Ходехме заедно на пазар в магазина, в пощата, където плащахме сметките, водеше ме на срещите й с приятелки, където обикновено нямаше други деца, но въпреки това винаги ми беше интересно. Слушах разговорите на възрастните и научавах толкова много нови и интересни неща.
Докато растях в непосредствена близост до мама, аз научих много полезни неща и никога за нищо не се тревожех. Усещах винаги спокойствие и радост, че сме заедно.
Но това беше само до един определен момент, в който осъзнах, че мога и сама! Без мама!
Времето, което родителите прекарват с децата си трябва да бъде много внимателно планирано, защото в противен случай детето рано или късно ще изпита разочарование. Това се случва когато то осъзнае, че родителите му са отегчени да бъдат с него. И това е нормално. Спомените от съвместното съжителство с родителите от ранното детство, макар да са многобройни и разнообразни могат лесно да се изпарят, ако се затрупат с рутината на ежедневието. И обратно, само една съвместна ваканция в годината с родителите може да начертае ярки образи и те да се превърнат в незабравим спомен за цял живот.
Малките деца трябва да виждат усмихнатите и доволни лица на родителите си, а не да се сблъскват с отегчението или още по-лошо с разочарованието им. Защото децата се учат от родителите си, те възприемат всяка тяхна мимика, жест, действие, дума. За тях това е като правило и в бъдеще най-вероятно ще ги практикува по същия начин, по който ги е запаметило в детството си. Затова е много важно да не се поддаваме на рутината, на навика и на отегчението. Нито на желанието си на всяка цена да дадем на децата си най-доброто, смятайки че е единственото, което можем да направим за тях. Родителите не бива да се отказват от личните си предпочитания, желания и разбирания в името на детето си. Трябва да запазят свой собствен периметър, зона на комфорт, който да е само за тях самите. По този начин ще възпитат децата си също да отстояват личните си интереси и пространство.
Ето защо, макар да е много добре мама да е неотлъчно до нас в детството, е два пъти по-добре да осигури лично пространство за себе си, но и на децата си, за да израснат самостоятелни и уверени в себе си хора със самочувствие и мечти, които да преследват свободно.“
