Днес, 2 март е първият ден от Великденския пост. Той продължава седем седмици. Това е най-важният и продължителен пост, който напомня за 40-годишния пост на Исус Христос в пустинята. Въздържанието преминава през Страстната седмица и завършва с Възкресение Христово.
Великият пост (или Велики пости, Света Четиридесетница) е период от седем седмици в християнството, който предхожда най-големия православен, християнски празник Възкресение Христово (Великден). Това е е най-продължителният и важен постен период в годината, част от подготовката за Великден.
Великият пост е подвижен период в църковния календар в зависимост от това кога се пада Великден, който също е подвижен празник и започва по традиция седем седмици преди Великден. Последната, подготвителна седмица преди постите се нарича Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Постът включва следните седмици: Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Връбница и Страстната седмица, която завършва с Възкресение Христово.
Великият пост е време на посвещаване на човека на Бога, по примера на Христос, който е прекарал четиридесет дни в пустинята в пост и подготовка за своята жертва за човека. През Великият пост човекът скърби заради своята греховност, станала причина за жертвата на Иисус Христос. Човекът трябва да преосмисля поведението си и да се моли да му бъдат простени греховете, за да се пречисти телом и духом. За този период има специален сборник с песнопения, т. нар. Постен триод, който съдържа кратък канон обикновено с покаен характер за всеки ден от поста.
Целта на постите е, чрез въздържание (не само от определни храни, но и от широк спектър „лоши мисли и дела“) и смирение да се постигне покаяние, за да се посрещне достойно Възкресение Христово.
Освен в Православната църква, постите се спазват и в римокатолическата църква. Протестантстките църкви имат положително отношение към постите, без да ги смятат за задължителни.
Каква е храната по време на пост?
Може да хапвате всичко, всичко, което е от растителен произход. Това са ядките, плодовете – пресни и сушени, които трябва да са ви винаги подръка, защото с високата си енергийна стойност могат да ви спасят от „прегрешение“ с неподходяща за случая храна. Също маслините, зеленчуците, варивата. Всичко обаче трябва да е приготвено с растително масло или маргарин, а не с краве масло. Особено подходящи са пресните салатки, спанака, киселеца и копривата. Тестените продукти и хлябът не трябва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто – тъкмо да направите малка пауза и да го замените с натурални сокове, билков чай. Яжте и мед – той също помага да се засити глада.
