Основно образование ще се завършва след 7-ми, а не след VIII клас както беше до сега. Запазва се приемът след IV клас в математическите гимназии. Училищата ще имат правото сами да определят профилите и професиите си, да съставят учебните си планове по класове, да разпределят учебната програма според потребностите на учениците, да определят учебните предмети и да разработват учебните програми в определени случаи.
Тези промени предвиждат окончателно приетите на 10 септември промени в проектозакона за предучилищното и училищното образование, чийто вносител е бившият зам.-министър на образованието Милена Дамянова.
Законопроектът трябва да влезе в сила от учебната 2016/2017 г.
Миналата седмица депутатите приеха частните училища и детски градини също да получават държавно финансиране при определени условия, разписаха броя и вида на образователните стандарти и отхвърлиха предложението на ДПС майчиният език да се учи като предмет от задължително-избираемата подготовка.
По новия закон в детска градина ще постъпват деца, навършили 3-годишна възраст, като по изключение ще се допуска приемането и на 2-годишни деца. В детските градини ще се разкриват яслени групи за деца на възраст от 10 месеца до 3 г. В детските заведения ще се прилагат общоприетите стандарти за ранно детско развитие, утвърдени от министрите на здравеопазването и образованието.
Законът ще позволява задължителните предучилищни групи, да се организират и в училищата, а не само в детските градини, но при условие, че са спазване на условията на държавния образователен стандарт за предучилищното образование и на стандарта за физическата среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие.
Центровете за подкрепа на личностното развитие ще организират дейности, подкрепящи приобщаването на децата в сътрудничество с учители от училището им. Там няма да може да се завършва клас, етап или степен, нито да се придобива професионална квалификация.
Според новият закон детските градини, центрове и училища ще разполагат със значителна автономия. Те сами ще могат да определят своите политики за развитие, да разписват собствени правилници, да избират организацията, методите и средствата на обучение с цел осигуряване на качествено образование, да определят свои символи, ритуали и униформено облекло, да участват в международни образователни програми и проекти.
Училищата ще разполагат и с правото да определят профилите и професиите, както и самостоятелно да избират и съставят свои учебни планове за съответния клас, да разпределят учебната програма в зависимост от потребностите на учениците, да определят учебните предмети и да разработват учебните програми.
Програмите ще са специализирани и неспециализирани, а според етапа или степента на образованието неспециализираните ще са:
1. начални (І-ІV клас включително), както и сега
2. основни (І-VІІ клас включително), като основното образование ще се завършва година по-рано
3. гимназии (VІІІ-ХІІ клас включително)
4. обединени (І-Х клас включително) – сега няма такъв вид училища, създаването им цели осигуряване на възможността учениците да завършват средното си образование още в X клас и да излизат от системата с диплома, която обаче не им дава право да кандидатстват в университет, но ще имат завършена професионална степен
5. средни (І-ХІІ, V-ХІІ включително)
Както и до сега гимназиите ще са профилирани и професионални, като вторите ще могат да са държавни или общински, ще обучават по професии, важни развитие на общината или съответния район.
Предвиждат се и иновативни училища, които разработват и въвеждат елементи по отношение на организацията и съдържанието на обучението или организират по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове.
Специализираните училища ще са:
спортни (V-ХІІ клас включително)
по културата (І-ХІІ или V-XII или VІІІ-ХІІ клас включително)
по изкуствата (І-ХІІ, V-ХІІ клас или VІІІ-ХІІ клас включително)
духовни училища (VІІІ-ХІІ клас включително)
