Осем закона на възпитанието

Тези няколко основни правила ще ви помогнат като родители да се радвате на живота и на порастването на децата си.

Когато децата се появят в семейството, то се променя напълно, а родителите стават свидетели и преки участници в един наистина магичен процес – формирането на новата личност и на нейната идентичност. Няма родител, който да е в състояние да каже със сигурност какво ще стане детето му когато порасне, но всеки със сигурност знае едно – какъв човек иска да порасне детето му.

За някои процесът на обучение се случва естествено и лесно, за други той е съпътстван от тежка ежедневна и изтощителна работа, която често е причина родителят да забрави себе си, своите нужди, интереси и напълно да се посвети на грижите за своя наследник.

Каква е тайната на това да възпитаваме и обучаваме децата си, без да жертваме себе си в това начинание и наслаждавайки се на прекрасните моменти в израстването на детето си и без да се разочароваме от трудностите по този нелек път?

Представете си, че искате да изградите своя дом мечта – модерен, удобен, красив и надежден. Откъде ще започнете?

Винаги имате най-малко два избора: да се обърнете към професионалистите или сами да научите основите на строителството и да се впуснете в приключението сами.

Когато се впускаме в приключението, наречено родителство важат подобни закони, но с тази разлика, че не става дума за тухли, а за хора с душа и чувства. Всяко наше действие или бездействие оставя трайни следи в живота на детето. За съжаление, те не винаги са положителни, и за разлика от строителството не могат да се коригират с гипсово лепило и шпакла.

Има няколко основни закони, познаването на които ще ви помогнат да възпитате децата си, радвайки се пълноценно на процеса на тяхното израстване. Можете да се възползвате от тях, ако поискате или ви е нужна помощ. Ето ги:

1. Законът на поведенческата гъвкавост

Не се опитвайте да вкарате детето в рамките на готови формули за това как да порасне „добър човек“. Най-малкото, защото когато порасне, то ще се сблъска с несъответствия, които ще му пречат да се развива. Тези несъответствия понякога могат да се окажат пагубни. Всеки опит да се вкарат децата в определена “рамка”, е противопоставяне на тяхната индивидуалност и води до изнервеност и напрежение. Родителите трябва да следват децата си, да следват техния ритъм, затова – научете се да приемате и подкрепяте децата в техните стремежи и тогава ще знаете какво иска и от какво има нужда вашето дете.

2. Законът за защитната роля на любовта

Каквито и генетични заложби да притежава едно дете, огромно влияние за формирането и развитието на характера му имат условията, при които това се случва. Основното условие е наличието на обич и любов. Детето трябва да усеща тяхното присъствие постоянно.

Защото любовта е приемане, внимание, подкрепа, защита, топлина. Последиците от любовта – децата да са нахранени, добре облечени, спокойни, чисти.

Любовта е предпоставка за развитие. Ако усещането за нея липсва има опасност човек да прекара живота си в търсенето й, отдавайки цялата си енергия и мисъл, което ще е в ущърб на развитието му. Без любов, детето не би се научило до обича.

Да възпитава детето си с любов един родител – това е изкуство, ако любовта липсва, възпитанието е досадно задължение, което освен, че не носи никакво удоволствие може и да навреди.

3. Законът за своевременността

Колкото повече нови умения развива едно дете, толкова вероятността то да е по-успешно и самоуверено е по-голяма и със сигурност ще прилага тези умения без страх. Овладяването на този процес гарантира формирането на самостоятелност у детето и доверие у родителите.

Детето се нуждае от участието на родителите докато се учи. Разбира се, нужно е то да бъде оставено да прави своите собствени избори, а маниакалната обсебеност на родителите да се грижат във всеки един момент от живота на детето за него, е добре да бъде оставена настрана.

Родителите обичат да напътстват и да водят децата си за ръка, често дълго след като от това няма нужда, но трябва да можете да пуснете детето да се оправя само, продължавайки да го подкрепяте, но единствено когато то само ви потърси за това.

Стратегията „минимално участие на възрастния и максимално участие на детето“ е добра практика. Родителите трябва да дават възможността на децата си да опитват различни неща, да изпробват различни техники за справяне с различни ситуации. Ако нямат тази възможност те ще започнат да се чувстват безполезни и манипулирани, а доверието и уважението към родителите ще пострада сериозно.

Децата не бива да усещат зависимост от родителите. Зависимостта е опустошителна, задушаваща и води до изкривяване на чувствата и желанието за развитие.

4. Законът за действието

Всичко, което детето прави в ежедневието си е отражение на желанието му непрекъснато да опознава света около себе си. Тук задачата на родителите е да подкрепят този стремеж и да да го подпомага. Можете или не да харесвате това, което детето прави, но ако го наблюдавате внимателно ще разберете какви са неговите интереси и нужди и ще знаете как да коригирате поведението му в правилната насока ако това се налага. Ако подтискате съзнателно или несъзнателно дейностите на детето си, вие самите ще се лишите от ценна информация, а детето от желание да върви напред.

5. Законът за съответствието

Когато вземате каквото и да било решение относно детето си, то не бива да е обвързано с емоции. Трябва да се фокусираме върху ползите за детето, в конкретната ситуацията. През целия си живот децата се сблъскват с различни ситуации. Задачата на родителите е да научат детето да се справят с трудностите със собствени сили. Във всяка ситуация е необходимо да се фокусирате върху ползите, които искате да се случат за детето. С други думи, да се извлече поуката. Личните амбиции и оценки в тази ситуация е по-добре да бъдат игнорирани. За да направите това, трябва да се научите да разбирате естеството на проблемите и да избирате подходящи методи за решаването им.

Неадекватните родителски реакции в определени ситуации могат да породят стена от неразбиране и отчуждение. Вследствие на това, детето ще започне да изпитва страх да споделя проблемите си и ще потърси разбиране при други хора.

6. Законът за зачитане на избора

Той се отнася за това, че трябва да се интересувате от избора на детето, да подкрепяте този избор, да показвате искрен интерес и това, че сте впечатлен. В никакъв случай и по никакъв начин не демонстрирайте незаинтересованост и пренебрежение.

Когато едно дете расте с усещането, че уважавате избора му, то израства отговорно и самоуверено. Добре е да не се опитвате да насочвате децата си към вашите интереси и хобита съзнателно, защото те не са това, което сте вие.Един баща може да обича футбола, но сина му не е задължително да се пали от него, може да харесва балета.

7. Законът за заразяващото настроение

Всеки член в едно семейство е лично отговорен за всеобщото настроение в семейството в определен момент или ден. Всяка емоция е свързана с общуването вътре в това малко общество. Ако таткото е спокоен и усмихнат, много вероятно не след дълго всички да са усмихнати и щастливи. Но ако изпадне в лошо настроение, най-късно до час всички ще са в същото. Много често за това е възможно вина да изпитна самото дете, защото обикновено родителите са склонни да назидават без нужда.

Споделянето на добри новини, весели случки и демонстрирането на грижовност едни към друг в семейството винаги дават добри резултати.

8. Законът за размисъл

Детето е показател за семейните отношения. Не забравяйте, че поведението на детето винаги е отражение на вътрешната страна на семейни проблеми.

Ако не ви харесва как детето ви се държи напоследък или сте забелязали рязка промяна в поведението му, е необходимо първо да потърсите причината в себе си и да преодолеете своите собствени проблеми. Ако поради разногласия родителите често спорят или се карат, не се изненадвайте, че поведението на детето се е влошило.

И обратно – когато в семейството цари разбирателство и хармония, с радост ще забележите, че детето се развива успешно, а това само по себе си е още един повод за радост.

Източник: www.vospitaj.com