Няма вече! (приказна поемка в стихове)

Не търпи душа юнашка!
Завъртя момчето прашка,
ала камъчето малко,
тюх да се не види,
жалко, вместо в тихата градина —
пра-а-с! —
в отсрещната витрина!
Панко хукна надалече:
— Няма вече,
няма вече!

Бе на двора,
вижте хора,
идва черен като кос,
с кален гръб,
с ожулен нос.
— А бре, Панко, де си зяпал,
де така си се изцапал?
Панко пак това разправя:
— Няма вече тъй да правя!

Мама на пазар отиде,
къщата остави в ред.
Върна се — какво да види:
всичко пръснато навред!
Вкупом чушки
и ботушки,
кифли, сладки
и тетрадки.

Каната е на парчета
и в парчетата — гащета!
Чайникът е на кревата,
а на масата — метлата.
Столът му е станал кон,
куфарът е камион.
— Ой, какъв тюрлюгювеч е!
— Няма вече,
няма вече!

Повреди си колелото,
купиха му самолет.
Метна го — проби стъклото
самолетът му проклет.
— Ще повториш ли това?
— Няма! — сведе той глава.

Сяда Панко на закуска,
оле — чашката изпуска!
Беше го налегнал глад,
взе да лапа мармалад.
С него до ушите чак
си изписа чер мустак!
Ризата му — ето на —
я нашариха петна.
Към чешмата се завтече:
— Няма вече,
няма вече!

Де сега се дяна там?
Влезе Панко в банята.
Пусна крана,
пълни вана,
млад моряк летецът стана.
Десет параходи
води —
през морето ще върви,
риби — моливи лови,
но уви,
но уви,
цял е мокър
мушморока!

Майка му го преоблече.
Пак ще каже:
— Няма вече!
Няма вече?
Е, добре.
Но кога ли,
но кога ли
тия пакости ще спре?…

край