Какво дете беше Юлия? Разкажете ни малко повече за себе си, какво обичахте да правите като малка и какво най-много обичате да правите сега?
Бях много срамежливо дете, но в същото време обичах да съм център на внимание. Постигах го, като разказвах какви ли не фантастични истории. Най-много обичах да чета. Хм, май нищо не се е променило.
Има хора, които твърдят, че да си писател е несериозна професия? Какво бихте казали на тези хора?
Досега никой не е посмял да ми го каже лично. Може би защото изглеждам много сериозна.
Мнозина ви наричат „българската Джоан Роулинг“, това ласкае ли ви или повече ви ядосва?
Наричат ме и българската Астрид Линдгрен. Понякога даже едновременно – хем съм Линдгрен, хем съм Роулинг. А това може да бъде много объркващо.
Вашите книги за деца са истински бестселъри, каква е тайната?
На първите ми книги им отне доста време, за да стигнат до повечко читатели. И така, лека-полека с годините (и книгите) читателите се увеличиха. Все по-често чувам: „Аз израснах с вашите книги!“. Явно са минали доста години, но човек се улисва в писането и не забелязва.
Кои са основните особености в писането за деца?
Да си искрен, да умееш да влезеш в чуждите обувки и да ти е удобно в тях, да изпитваш към героите и читателите си уважение, съчувствие и обич. И разбира се, да се опитваш да разказваш интересно.
Трудно ли е възрастните да са приятели с децата и с тийнейджърите?
Много е трудно такова едно приятелство – всъщност, като всяко едно приятелство.
Някои от вашите книги засягат тийнейджърската тематика и много деца в тази възраст се разпознават в персонажите ви, четат книгите ви с интерес, но какво бихте казали на по-малките си читатели и кои ваши книги бихте им препоръчали да прочетат това лято?
На малките препоръчвам приказката „Къде си, слънце“, прекрасно илюстрирана от художника Пенко Гелев. На по-големите читатели препоръчвам фентъзи трилогията „Страната на сънищата“, а на най-големите и на техните родители романа „Кронос, тоя нещастник“.
Вярвате ли в твърдението, че децата, които четат се научават да мислят самостоятелно, имат добро самочувствие и умеят да правят свои собствени и обикновено правилни избори?
Има безброй много ползи от четенето. Със сигурност едната от тях е, че прочетеното те кара да мислиш и неимоверно много обогатява вътрешния ти свят. За правилните решения – не мога да гарантирам. Все още не съм открила рецептата за това, но намеря ли я, непременно ще ви я кажа.
Как, според вас, бихме могли да се преборим с дигиталната зависимост на днешните деца и нужно ли е?
Мисля си, че електронните устройства са като всяко друго нещо. С ножа можеш да си намажеш филията с масло, но можеш и да нараниш дръвче, например. Просто трябва да ги използваме умно. Особено, ако сме родители. Опасно е да оставите детето си с часове пред екрана.
Каква трябва да е една книга за деца, за да я прочетат „на един дъх“ и тя да се превърне в тяхно любимо четиво?
Колкото повече млади читатели срещам, толкова повече се чудя има ли такава книга, която може да стане любима на всички? Четящите деца харесват различни книги и това е чудесно. Дори у дома вкусовете ни рядко се покриват. Особено забавно е, че когато купя книга за малкия ми син, той не я харесва, а големият му я отмъква. Последният хит у дома е „Лошата семка“ на Джори Джон и Пийт Осуалд. Да, тя е съвсем бебешорска, но всички така се забавляваме с нея!
Какво бихте искали да кажете на родителите – нашата основна читателска аудитория и какво ще пожелаете на децата?
И на родителите, и на децата ще издам една своя тайна. Няма нищо по-хубаво от четенето за лека нощ. Това са мигове на споделена близост, на обич, даже на откровения, които няма как да научите през деня. Не се притеснявайте, че детето е твърде мъничко и не разбира. Нито, че е твърде голямо – нека тогава то почете. Същото важи и за децата – не мислете, че вашите любими книги няма да се харесат на родителите ви. Опитайте, почетете им. Избирайте заедно книгите, така ще имате още един повод за близост и за разговор.
Интервю:
Нели Терзиева
Първите седем
*На 5 юни 2019 г. в рамките на фестивала „София Моно 2019“, деца, тийнейджъри и техните родители могат да се срещнат с Юлия Спиридонова в парка на Военната академия от 13.30 ч.
***
„Фестивалът “СОФИЯ МОНО 2019” е част от Календара на културните събития на Столична община за 2019 г.” и се осъществява с подкрепата на Национален фонд култура – програма “ПУБЛИКИ”.
Всички събития за деца са с НАЧАЛЕН ЧАС 13.30 ч. и с ВХОД СВОБОДЕН!
Ето какво остава да видите:
5 ЮНИ – “ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТИЙН ИДОЛИ” – среща-дискусия с писателката Юлия Спиридонова. Ще бъдат представени романите на авторката за тийнейджъри.
6 ЮНИ – “ОБЪРКАНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ” – гостуват деца от на 38 ОУ “Васил Априлов”.
8 ЮНИ – РАБОТИЛНИЦА ЗА САПУНЕНИ БАЛОНИ в партньорство с театър „Мале Мале“ и асоциация АРДУС. Зрелищен спектакъл и работилница със сапунени мехури – без думи, в които ще се включат и децата от АРДУС – Асоциация на родителите на деца с увреден слух.
***
Вечерните представления са с НАЧАЛЕН ЧАС – 21.00
5 ЮНИ – “ЧЕРНОТО ПИЛЕ” с Мариус Куркински,
6 ЮНИ – “ЛЮБОВНИКЪТ” от Харолд Пинтър с Радина Кърджилова и Деян Донков.
7 ЮНИ – “ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН УЧИТЕЛ ЗА ВСЕОБЩАТА ПРОСВЕТА” – авторски моноспектакъл на Камен Донев.
8 ЮНИ – “ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН УЧИТЕЛ ЗА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО
9 ЮНИ – “СЪН В ЛЯТНА НОЩ” по Уилям Шекспир – нетрадиционен поглед и спектакъл, който се играе без сцена. Гостува Казанлъшкият театър “Любомир Кабакчиев”, а режисурата на постановката е дело на Димитър Стефанов.
