На 11 февруари се отбелязва международният Ден за безопасен интернет. За поредна година в световен мащаб се организират събития и кампании, насочващи вниманието на хората към „капаните“ в интернет и това как мрежата може да стане по-сигурно място. Това е и една от каузите на Европейската комисия за защита на децата в интернет.
В България, Денят за безопасен интернет сложи началото на няколко кампании. Онлайн кампанията срещу езика на омразата в интернет #ГероятСиТи беше замислена и реализирана от Младежкия панел на Центъра за безопасен интернет с помощта на Фондация „Гласът на децата“. За втора поредна година бяха обявени и „Дни на медийната грамотност“. В рамките на инициативата, Коалицията за медийна грамотност в образованието, обединяваща 15 организации, предостави на училища, библиотеки и различни организации материали за организиране на дейности с деца, млади хора и родители като планове за занятия и за родителски срещи, презентации, печатни материали и методики.
Мнението си по темата представят Димана Додова и Милена Радойцева, съответно на 17 и 16 години – и двете ученички от София, участници в Младежкия панел на Центъра за безопасен интернет и част от младежката програма „Мегафон“ към Национална мрежа за децата.
Интернет е съвкупност от мрежи с различни цели, ползи и идеи. Това е среда, в която няма ограничения кога, по колко време и от кого се използва. Вследствие липсата на подобни мерки, се появява въпросът: какво точно правим в интернет пространството и доколко то е безопасно?
“Естествено, един родител, за да е способен да предпази детето си от капаните онлайн, самият той трябва да ги познава достатъчно добре. Според мен родителят първо трябва да се образова на тези теми – да се запознае с приложенията, които са актуални, да прочете малко повече за опасноститe и да разбере от какво са застрашени специално децата.”
Димана
„Според мен родителите сами по себе си не могат да защитят децата си в мрежата. Профилите в социалните мрежи, поверителността и всички настройки представляват личен избор. Сам избираш дали да имаш публичен или затворен профил, сам избираш кого да приемеш и с кого да общуваш. Това, което могат да направят родителите, е да говорят с децата си. Да ги съветват кое е най- добре за тях и да ги разберат, че това е животът днес. Споделянето и разбирателството между родители и деца е основна част от връзката между тях. Когато те са установили подобни добри отношения, с обикновен въпрос могат да разберат къде са децата им онлайн.“
Милена
Една от основните привилегии на Интернет са социалните мрежи. Основното при тях е лекотата, с която комуникираме един с друг, с която споделяме спомени, приятелства и мнения и същата тази лекота, с която всеки, без значение от възрастта си, може да си направи акаунт. Различните социални мрежи имат различни настройки за поверителност, а потребителите им рядко са запознати с тях. Например Facebook е мрежа, в която всеки може да си направи профил. За лица между 14 и 17- годишна възраст профилите са защитени от самата мрежа, което значи, че профилът не може да бъде открит от външни търсачки и че неподходящото за възрастта съдържание се филтрира. За разлика от Facebook, в Instagram, собственост на Facebook, детските профили не се използват със същите автоматични защити, което оставя цялата сигурност в ръцете на потребителя. Следователно по-силната парола и включената настройка за поверителност са препоръчителни, но са изцяло личен избор.
За жалост, настройките за поверителност не са достатъчни за това човек да се спаси от „капаните“ на Интернет. Различни видове заплахи като фалшив профил, фалшиви новини или онлайн тормоз виждаме ежедневно. Важно е да знаем как да реагираме, когато се срещнем очи в очи с подобен проблем:
Фалшивите новини представляват дезинформация под формата на фактологически грешки, хиперболизиране на новина или целенасочено манипулиране на читателя. Под всичките си форми те трябва да бъдат избягвани. Фалшивите новини се отличават по сензационните си заглавия и особената структура на сайтовете. Чрез най-обикновено търсене в Гугъл за проверка и потвърждение, човек може да избегне да бъде манипулиран.
Фалшив профил. Когато непознат ти пише и се появи съмнение, дали това е истински човек и дали иска да ти навреди, с няколко хода можеш да го матираш. Можеш да разгледаш информацията му в профила и дали тя е достоверна, или да провериш името и снимките му в Гугъл. И ако не намериш достатъчно факти, следва да докладваш и блокираш този профил.
Онлайн тормозът представлява употребата на интернет за нанасяне на емоционална вреда върху други хора. Много често той бива използван от деца и тийнейджъри като начин да обидят, отмъстят или просто да се пошегуват с приятелите си. За справянето с този проблем точна рецепта няма, но препоръките са следните:
– Хубаво е тормозеното дете да разговаря с родител, настойник или специалист, с чиято помощ да стигнат до някакъв вид решение.
– Лесно се разкрива истинската самоличност на един човек. Ако се съмнявате дали профилът е истински, просто може да потърсите името, имейла или снимката на профила на човека, който се е свързал с вас, и ще разберете дали е реален или не.
– Ако тормозът идва от съученик, трябва да се осъществи връзка с училището.
– И естествено, нужно е добро самочувствие. Най-добрата превенция срещу чувството за несигурност у детето е изграждането на реалистична положителна самооценка. Това може да се постигне чрез сплотяващи семейни преживявания или чрез практикуване на различни хобита – изкуство, спорт.
“Онлайн тормозът е целенасочено нанасяне на емоционална вреда чрез социалните мрежи. В повечето случаи това се практикува от хора на моята възраст (14-17 годишни). Тормозеното дете остава с травма. В повечето случаи тя му повлиява и в бъдеще. Самооценката му става по- ниска и желанието му да общува намалява. Човек може да разбере, че едно дете е тормозено, когато то избягва контакт и на живо, и онлайн. Този проблем става все по-сериозен с всяка изминала година, тъй като телефоните и социалните мрежи заемат все по- голяма част от нашия живот.“
Милена
“Онлайн тормозът е нещо, през което едно дете няма как да не премине, било то като жертва, свидетел или пък дори като тормозещ.“
Димана
Капаните на интернет са еднакви за всеки, но за едно дете, което расте и се развива с телефона си в ръка, те могат да бъдат малко по-изкушаващи. За да бъде то и неговите родители сигурни в безопасността му, най-полезна е чистата комуникация между тях самите. От страна на родителите се очаква разбиране, че това е ежедневието днес, а от страна да детето – разумност относно нещата, които вижда и споделя.
За отговори на въпроси или при проблем, свързан със сигурността онлайн, винаги може да се свържете с Националния център за безопасен интернет на телефон 124 123 или в чата на safenet.bg.
