Случвало ли ви се е да си мислите, че детето ви е злоядо и поради това се опитвате да го „подкупите“, за да хапне поне още една хапка?
А замисляли ли сте се, че храната, която му предлагате просто не му е вкусна или не е сред любимите му?
На нас ни се е случвало повече от веднъж. Дори по-лошо. Хлапето отказва да яде, но ние настояваме и го „тъпчем“ лъжичка след лъжичка, докато се случи нормалното – то да повърне. Следват заплахи, сърдене, ревове… пълен спектакъл. Именно в такива моменти много от нас – предимно майките, се опитваме да използваме различни трикове, само и само детето ни да хапне поне малко от храната, която сме определели като полезна и в нужното количеството.
А не бива, защото храната не ни се полага по подразбиране, тя е привилегия.
Затова, ако и вие като нас сте прибягвали до „помощта“ на фрази от типа: „само още един хапка“; „ще ти купя сладолед, ако си изядеш пълнените чушки“; „изяж си супата, защото Торбалан сега ще дойде!“… вижте какво не е нужно да правите и защо.
Задачата да се справим с храненето на детето е трудна и често изпълнена с толкова емоционален стрес и за двете страни, че е напълно възможно да ни доведе до психически срив. Децата също. Подкупите и заплахите, които ние самите сме чували от нашите родители, трябва просто да останат в миналото.
1. „Ако си подредиш стаята, ще получиш сладолед.“
Така формулирано, това изречение превръща сладоледа в награда. След като детето получи сладолед, ако си е подредило стаята, то ще възприеме, че за всяка свършена работа и задача му се полага награда. Това поставя акцента на грешно място. Защото, ако детето си напише домашните, ще очаква да получи награда, но ако те са грешни и ние го лишим от нея, ще бъде разочаровано, че не е получило сладоледа си. Затова е по-добре да не използваме храната и лакомствата за поощрение.
2. „Не плачи, че си се ударил, ето, хапни си малко шоколад.“
Ако детето обича сладко и в частност шоколад, много вероятно е да възприеме тактиката да се самонаранява, за да получи парченце от любимото лакомство, ако всеки път, когато това се случи, ние пъхаме парченце в устата му. Освен това, ако принуждаваме детето да задържа емоциите си и вместо да заплаче, запушваме устата му с шоколад, рискуваме да изгубим представа за истинската степен на неговата болка, както и за физическото и емоционалното му състояние.
Вместо да бързаме да „подсладим“ болката му, по-добре е да кажем: „Нека да измием раната на коляното ти и да я превържем.“ Да го успокоим с думи и да го попитаме какво изпитва, докато го слушаме внимателно, показвайки искрено разбиране и загриженост.
Така детето ще разбере, че неговата болка е от значение за вас, а вие ще сте сигурни, че то може да се справи с физическото нараняване, без да е нужно вниманието му да се отклонява от нея с шоколад или лакомство.
3. „Изяж си броколито или няма да получиш десерт!“
Родителските намерения в този случай са изпълнени с грижа, защото сме приготвили здравословна храна, която е полезна за детето и затова държим то да я изяде. Така формулирано изречението обаче единствено може да създаде впечатление у детето, че ако приеме да изяде нещо, което дори не харесва, ще получи награда. Десертът не бива да е компенсация за кошмара от това едно дете да изяде порция броколи, ако не иска и не го харесва.
Единственият резултат от подобна манипулация ще е това, че детето ще възприеме здравословната порция като „хапче“, което трябва да преглътне, а десертът се издига до пиедестала на нещо магично и трудно постижимо.
По добре да подходим творчески към порцията броколи и ако детето е склонно да експериментира заедно с нас, да предложим зеленчука под друга форма – със сметана, под формата на кюфтенца и в комбинация с неща, които то харесва.
Децата имат вкусове и предпочитания и ние трябва да се съобразяваме с тях, да се интересуваме от това какво обичат, както и от начините по които продуктите да бъдат приготвени. Много е важно да се съобразяваме с това, вместо да се опитваме да налагаме готови или любими наши вкусове. Много е вероятно детето да има коренно различен вкус от нашия по отношение на храната, а и не само.
4. „Една лъжичка за мама, една за тате, една за зайо…“
Детето вече е преполовило порцията си, но според нас, то трябва да изяде цялото количество, защото иначе ще остане гладно. Представяте ли си какво се случва в главата на малкото дете, което, за да докаже любовта си към мама и тате, трябва да погълне още една и още една лъжичка? Дори с риск да върне всичко, което е поело до момента!
Храносмилателната система е сложен механизъм, който не може да бъде излъган, дори ако успеем да прелъжем детето да хапне по една лъжичка попара или супа за всеки член на семейството.
В подобни случаи е по-добре да оставим детето да реши само и да се доверим на неговите инстинкти, както и за това кога и по колко да яде. Въпросът: „Искаш ли да опиташ?“ понякога може да свърши много по-добра работа.
5. „Не се тъпчи, ще станеш дебел!“
Това изречение свързва храненето с нещо лошо, неприятно и дори страшно, особено за момиченцата. Всеки понякога има обострен апетит и изпитва нужда да похапне повечко, а децата повече от останалите, особено, ако около тях има от любимите им храни.
По-полезно би било да се опитаме да моделираме правилно отношение към храната и на първо място към собствените си хранителни навици. Децата копират родителите си и затова те ще възприемат лесно нашите модели на хранене, отношение към храната и поведение изобщо. Ето защо е важно да ги научим, че е достатъчно да се храним, за да утолим глада си, а не, за да се успокоим емоционално или да приглушим физическа болка или страдание.
текст: Нели Терзиева
