Неочакваните последици от обездвижването на децата

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

bezopasen-internet-k

По своите вредни последици по отношение здравето на децата, обездвижването се сравнява с тютюнопушенето. Твърде продължителното заседяване на едно място намалява концентрацията и увеличава умората, освен това е всеизвестно, че да възприемат нова информация и да развиват нови умения, децата трябва да ги преживеят, а за да ги преживеят е необходимо да се движат.

Ако забележите, че вашето дете твърде дълго е „мирно“, поощрете го да се движи. Твърде продължителните занимания, лишени от физическа активност в детската градина, в училище или у дома, където детето е пред телевизора или компютъра, нарушават детското пространствено мислене и водят до неспособността детето да овладее физическата си координация и да възприема нова информация.

За много родители това не представлява сериозен проблем, но пространственото мислене е от особена важност, тъй като благодарение на нея ние можем да се придвижваме в пространството. Това включва умението да се придвижваме, да маневрираме, да ускоряваме или забавяме ход. За по-възрастните тези умения включват паркирането, спазването на дистанция и съобразяването с личното пространство на околните и т.н.

Специалистите казват, че това са уроци, които не могат да се научат в класната стая, зад бюрото или на дивана у дома. Подобно на толкова много други неща в ранното детство, пространственото мислене и физическата координация трябва да бъдат преживяни и регулярно практикувани, за да се развият както трябва.

Бебетата се раждат без способността да координират физическите си действия в пространството. Координационният им механизъм е твърде несъвършен и  те не осъзнават действието на телата си в пространството. Ето защо е необходимо бебето да бъде научено да координира движенията си в околния свят. От особена важност още в първите месеци са гушкането, люлеенето, вдигането на ръце, въртенето в кръг и друскането на коляно.

През следващите месеци, когато бебето започне да пълзи, да се обръща от гръб на корем, да се опитва да се изправя и да седи, повечето родители се притесняват единствено от това бебето им да не падне и да не се удари лошо. Често техните страхове се пренасят върху детето и то спира с опитите за самостоятелно придвижване в пространството. Това не бива да се допуска, а точно обратно, бебето по всякакъв начин трябва да бъде поощрявано да се движи. Колкото повече се движи, толкова по-добре ще развие координацията си.

По-късно, когато детето започне да посещава детска градина или училище, ако то е развило добра пространствена ориентация, вероятно ще се справя добре с всякакъв тип физически дейности, ще зачита личното пространство на околните и ще изисква същото и от тях, и наред с това ще се справя отлично с математическите дисциплини.

Деца, които не са сигурни в своите физически способности често изглеждат тромави и некоординирани. Едно изследване на експерти в областта на ранното детско развитие разкрива огромна разлика между пространствените умения на децата в по-ниските социално-икономически слоеве и тези в средната класа в обществото. Първите играят много повече на открито и се движат няколко пъти повече от своите връстници, които упражняват повече дейности, свързани с ниска физическа активност. Всъщност, тази разлика, която в повечето случаи е съществена при децата на тригодишна възраст, оказва отрицателно въздействие върху уменията на детето за развитието на математическо мислене на по-късен етап от неговото развитие. Според експертите повечето движение е в състояние да отстрани тези разлики.  Например, децата които трябва да разберат смисълът на думи като „над“, „под“ и „през“ няма как да го осъзнаят, докато седят на едно място. Единствено чрез прякото физическо изживяване на тези понятия, децата ще ги осмислят напълно.

Когато децата имат възможност да изследват не само тези конкретни позиционни понятия, но и посоките (напред, назад, наляво, надясно), нивата (ниски, високи, в средата) и пътищата (прави, извити, зигзагообразни), те ще се справят много по-доре с четенето и писането, както и с възприемането на света като цяло.

За да възприемат нови знания и резултатите от учебния процес да са високи, децата трябва да включват не само съзнанието си, но и тялото си в усвояването им.

Съзнание и тяло трябва да работят винаги заедно.

Първите седем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

1,729 преглеждания

Comments are closed.