Дейвид, моят съсед, има две деца – на пет и седем години. Един ден той учеше седемгодишния си син Кели как да тика газовата сенокосачка през двора. Докато му показваше как да обърне косачката в края на ливадата, съпругата му Джан го повика, за да го пита нещо. Дейвид се обърна, за да й отговори, Кели мина с косачката през лехата в края на ливадата – и остави след себе си три педи широка ивица, изравнена със земята! Когато се обърна и видя какво е станало, Дейвид побесня. Дейвид беше вложил много усилия и време, за да превърне тези лехи в обект на завист за целия квартал. Понечи да викне на сина си и точно тогава Джан отиде бързо до него, сложи ръка на рамото му и рече:
-Дейвид, моля ти се, не забравяй… отглеждаме деца, а не цветя!
Джан ми напомни за това колко е важно да не забравяме приоритетите си като родители. Децата и тяхното самоуважение са по-важни от всеки предмет, който може да бъде счупен или повреден. Строшеният от бейзболна топка прозорец, съборената от небрежно дете настолна лампа или изпуснатата на пода чиния са вече счупени. Цветята се вече мъртви. Трябва да помня, че не бива да се присъединявам към разрушителните сили, смазващи духа на детето и притъпяващи любовта му към живота.
Преди няколко седмици, докато си купувах спортно сако, двамата с Марк Майкълс, собственика на магазина, обсъждахме родителството. Той ми разказа как докато
вечеряли навън заедно със съпругата и седемгодишната им дъщеричка, момиченцето съборило чашата си с вода. След като водата била избърсана, без упреци от страна на родителите, детето вдигнало глава и рекло:
– Знаете ли, искам да ви благодаря, че не сте като другите родители. Родителите на повечето деца щяха да им се развикат и да им изчетат конско да внимават повече
занапред. Благодаря ви, че не го направихте!
Веднъж, на вечеря у приятели, се случи нещо подобно. Петгодишният им син си разля чашата с мляко на масата. Те моментално се нахвърлиха да му се карат и тогава аз
нарочно разлях и моята чаша. Когато започнах да разказвам как на 48 години продължавам да събарям разни неща, момченцето светна от радост, а родителите му, струва ми се, също разбраха намека и престанаха да му се карат. Колко е лесно да забравим, че всички ние цял живот продължаваме да се учим.
Наскоро чух от Стивън Глен една история за прочут изследовател, който направил няколко много важни медицински открития. По време на интервю за някакъв вестник,
журналистът го попитал защо смята, че му е дадено да бъде толкова по-изобретателен от средния човек. Кое е това, което го прави толкова различен от другите?
Той отвърнал, че според него, всичко се дължи на едно преживяване с майка му, когато бил на две годинки. Опитвал се да вземе шише с мляко от хладилника, но шишето било хлъзгаво, той го изпуснал и млякото се разляло из цялата кухня – истинско море от мляко!
Когато майка му влязла в кухнята, вместо да му се развика, да му се накара и да го накаже, тя рекла:
– Робърт, каква прекрасна мацаница си направил! Рядко ми се случва да виждам толкова голяма локва мляко. Е, белята вече е станала. Искаш ли да си поиграеш малко в млякото преди да го почистим?
Така и направили. След няколко минути майка му рекла:
– Знаеш ли, Робърт, когато човек направи подобна мацаница, в края на краищата се налага всичко да се изчисти и подреди. Затова кажи как искаш да го направим? Можем да използваме гъба, хавлиена кърпа или парцала за пода. Как предпочиташ? Той избрал гъбата и двамата с майка му изчистили разлятото мляко.
След това майка му рекла:
– Знаеш ли, случилото се всъщност е неуспешен експеримент за правилно носене на шише с мляко с две малки ръчички. Хайде да излезем на двора, ще напълним шишето с вода и да видим дали можеш да откриеш начин да го носиш без да го изпуснеш. Момченцето открило, че ако стиска бутилката с две ръце за гърлото, близо до върха, може да я носи без да я изпусне. Какъв великолепен урок!
Този прочут изобретател отбелязал, че именно в този момент той разбрал, че не бива да се страхува от грешките. Вместо това се научил, че грешките ни дават възможност да научим нещо ново, което в крайна сметка и представлява научният експеримент. Дори ако експериментът излезе „неуспешен“, в края на краищата ние научаваме от него нещо ценно.
Няма ли да е прекрасно, ако всички родители реагират като майката на Робърт?
Една последна история, илюстрираща приложението на този подход в света на възрастните, беше разказана от Пол Харби по радиото преди няколко години. Млада жена се прибирала към къщи с колата си, когато без да иска ударила калника си в бронята на друга кола. Жената се разплакала и обяснила, че колата била нова, купена само преди няколко дни от автосалона. Как ще обясни повредата на съпруга си?
Шофьорът на другата кола проявил съчувствие, но обяснил, че трябва да си разменят номерата на шофьорските книжки и регистрационните номера на колите. Когато младата жена бръкнала в големия кафяв плик с документи, отвътре изпаднало едно листче. На него, с едър мъжки почерк било написано следното: „В случай на злополука скъпа, не забравяй, по-важна си ти, а не колата!“
Да не забравяме, че духът на децата ни е много по-важен от материалните неща. Когато помним това, самоуважението и любовта разцъфтяват и растат много по-красиви от която и да е цветна леха.
Автор: Джак Канфийлд
Източник: http://www.beu.bg/
