Целите на проекта са да привлечем вниманието и да информираме широката българска общественост относно проблемите с различните форми на насилие над бебета и деца в България, както и да обучим настоящите, бъдещи и приемни родители, медиците и професионалистите от сферата за работа с деца и гражданите в неравностойно положение, от ромски произход и икономически маргинализирани общности на най-съвременните, ефективни и практични методи и техники на педиатрията и психологията за отглеждане, общуване и възпитание на бебета и деца и подпомагащи превенцията на различните форми на насилие.
Методите да залегнат в обучението на медицинския персонал и педогогическите факултети на основните университети. Да бъдат сертифицирани обучители, включително и обучители от ромски произход и младежи в неравностойно положение от икономически маргинализирани общности, чрез метода „Най-щастливото бебе” и други програми; създаване на общност от обучители, която да подпомага обучителите в организирането на собствена практика (чрез курсове и домашни посещения) за обучение на родители из цяла България.
Защо правим всичко това?
Голяма част от младите семейства в България нямат необходимите познания, умения и осъзнатост, за да могат да успокояват децата си и да си осигурят удовлетворението на успешния родител. От своя страна бебетата и малките деца не получават необходимите им грижи и правилен възпитателен подход и реагират на тази липса с много и необясним плач, познат като колики при бебетата, тръшкане, емоционални изблици и недисциплинираност при малчуганите.
Неинформираните родителите и професионалисти в България, все още широко използват, остарели и неефективни „методи” за възпитание чрез пасивна и активна форма на насилие. Трудният социално-икономически преход в България и скорошната финансова и икономическа криза, упражняват допълнителен социален и икономически натиск върху семействата и увеличават още повече чувството на неадекватност и безпомощност на родителите, като по този начин се увеличават и броя на бебетата и децата жертви или застрашени от насилие, телесни повреди, дългосрочни увреждания и налагането на принудителни дисциплинарни методи, които нарушават достойнството на детето.
Проблемите с насилието над децата може да започне още от първите дни на живота им. Неинформираните и необучени родители, под влиянието на изтощението, лишаването от сън и чувството на безпомощност, може неволно да причинят синдрома на раздрусаното бебе или синдрома на внезапна детска смърт. Отделите “Закрила на детето” в общините са регистрирали 2155 случая на насилие за 2010 г. (и 1404 за първото полугодие на 2011 г.), като 81% от пострадалите са малчугани, които живеят в семейна среда. Психиатри обясниха, че не са малко случаите на т. нар. синдром на раздрусаното бебе (СДБ). Неинформираността и липсата на обучение за това как да успокоят плачещото бебе, ако причината не е глад, жажда, студ, мокър памперс или болка може да предизвика чувство на некомпетентност и физическо изтощение у родителите. Дълбоката умора, която родителите изпитват, когато децата им спят лошо е много сериозен проблем. Лишаването от сън може да предизвика депресия, болест, семейни конфликти, затлъстяване и най-важното може да доведат до деморализарани действия от страна на родителите и използването на насилие върху бебетата.
Най-честата причина за смъртните случаи при бебетата и малките деца се дължат именно на раздрусването. Изследвания на Световната здравна организация показват, че 20% от бебетата умират от СДБ. При оцелелите деца, нараняванията водят до дългосрочни увреждания и инвалидизация, включително частична или пълна загуба на зрение, увреден слух, припадъци, церебрална парализа, нарушения при сукателния и гълтателния рефлекс, умствена изостаналост, аутизъм, когнитивни увреждания, поведенчески проблеми и състояния подобни на постоянна кома. Жертвите на СДБ са на възраст от няколко дни до пет години и обикновено инцидентите са предизвикани от плача на бебето.
Статистиката сочи, че почти 70% от децата в България са системно удряни у дома, което превръща две трети от българите в неволни насилници, които възпитават потенциално агресивно бъдещо поколение с отклонения във физическото и психическото развитие, соматични заболявания, личностни и емоционални нарушения и и като цяло забавя развитието на детето.
68% от българите биха ударили шамар или издърпали ухото на детето си с възпитателна цел. Дори и хората с висше образование одобряват прилагането на такива мерки на „минимално насилие”. Това показва допитване от 2011 г. на НЦИОМ (Националният център за изучаване на общественото мнение). От една страна, 83% смятат за неприемливо родителите да упражняват насилие и силови възпитателни методи, от друга страна – 65% от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на така нареченото “минимално насилие” (шамар, напляскване, издърпване на ухо и т.н.). Това косвено означава, че сред немалка част от хората по въпроса има “двоен морал”. От една страна, те намират за допустимо минималното насилие към деца, а в същото време не приемат да се използва насилие, принуда и други методи, които накърняват достойнството на детето.
Според изследване на Института за социални дейности и практики от 2010 г., боят е едно от най-предпочитаните средства за възпитание на децата у нас. Всеки трети българин от анкетираните твърди, че в последните 10 години насилието все по-често се използва спрямо малчуганите в семейната среда. 60 на сто пък смятат, че родителите все по-често неглижират децата си и ги лишават от основни грижи. Едва един на десет българи са на обратното мнение. Виковете и обиждането пък са чест елемент в отношението на големите към малките. Най-честото наказание за непослушните деца пък било подлагането им на критика. Родителите в голяма част от случаите повишавали тон на малчуганите. Сред предпочитаните физическите наказания били шамарите и напляскаването.
Гореизборените факти показват липсата на информираност и осведоменост сред българските семейства и продължаващото използване на методи на възпитание, които приемат за допустимо насилието над деца. Обучението на родители на практични и лесни за използване техники, които са доказали, ефективността си ще намали рискът от използването на насилие.
Тези факти, могат да бъдат променени. Въпрос на информираност и приложението на техники, даващи бърз резултат, за справяне с безсилието на родителите във възпитанието на подрастващите. Решение има. Едно от тях, най-практичното, ни дава д-р Харви Карп. Въпрос на популяризиране и обучение!
Целева аудитория: над 2 500 000 българи, от които:
Родители, студенти и обучаващи се в професионалните сфери за работа с деца и медицински работници включително от ромски произход, практикуващи професионалисти от сферата за работа с деца: педиатри, неонаталози, педагози, психиатри, акушери, психолози, дули, медицински работници, социални работници, приемни родители, консултанти по кърмене, водещи класове за родители, физиотерапевти, логопеди и др., управляващите държавни и частни болници, клиники, ясли, детски градини, родилни домове, педиатрични клиники, занимални, неправителствени организации за работа с деца, детски клубове, агенции за гледачки и др., НПО-та за работа с родители, деца и за превенция на насилието над деца; НПО-та за работа с родители и деца в неравностойно положение от ромски произход и от икономически маргинализирани групи и др.