Най-доброто, което можете да направите за партньора си
Като толкова много други хора, израснах, вярвайки, че бракът изисква саможертви. Много саможертви. Мислех, че успешните двойки поставят потребностите на другия пред собствените си и си отказват удоволствията, които не биха допаднали на половинката им. Чудно защо ли изобщо не бързах да се оженя, нали? Но в сянката на моята самостоятелна, избягваща обвързването личност, стоеше частта ми, която жадуваше за връзка, емоции и, да бъдем честни, редовен секс. Така че на 25-годишна възраст Линда и аз сключихме брак. Предвид вярванията ми, не е изненадващо колко объркани чувства изпитвах.
Най-голямото предизвикателство за мен, особено в ранните дни на връзката ни, беше да се отърва от някои от тези недотам благоприятни схващания, които бях въвел в брачния ни живот; да създам наш свят, незасегнат от модела, с който бях израснал. Този процес се оказа доста по-труден, отколкото предполагах. Но, все пак, щастлив съм да обявя, че в крайна сметка нещата се развиха даже над очакванията ми. Съумях да докажа на себе си, че съм грешал в много от идеите, наследени от семейството ми и техните семейства преди това… да се прекъсне тази верига, кована с десетилетия, изобщо не е лесна работа и макар да не мога да кажа, че съм успял, знам, че съм на път да го направя. Изключително радостен съм, че не бях прав: щастието на партньора не е по-важно от моето собствено и не е егоистично или непукистко да бъдеш щастлив, когато другият не е.
Най-голяма подкрепа получих от своята съпруга, Линда, която „съвсем случайно“ страдаше от същите заблуждения, от които и аз. Тя ми помогна да съзра, че не е необходимо да се превръщам в мъченик, жертващ щастието си, за да проработи бракът му. Показа ми, че отговорността ми за създаването на удовлетворяващ и радостен живот за самия мен е важна точно толкова, колкото всичко, което правя за нея и децата ни. „Най-големият подарък, който можеш да дадеш на нас, е твоето собствено щастие“, каза ми тя, „Нямаме нужда от съпруг и баща, който се чувства нещастен и заробен“. Трябваха ми около 5,000 повторения, за да схвана, но най-сетне успях. За щастие Линда е доста търпелива. И упорита.
С годините ми стана пределно ясно, че качеството на моя собствен живот е не по-малко важно от това на чийто и да било друг и че ако сам не се погрижа за нещата си, несъмнено ще затрупам другите със задължението да носят тази отговорност. Моя работа е, не на Линда, не на когото и да било, да осъзная потребностите си и да ги задоволя. Това е най-важният урок, който някога съм научавал и продължавам да откривам ден след ден колко значим е.
Повечето хора встъпват в брака с очакване какво могат да получат. Жаждата за любов, внимание, сигурност, удоволствие, компания, както и разсейване от неприятни чувства или мисли, са само някои от нещата, които ни карат да търсим връзка. И когато вече не смятаме партньора си за отговорен за собствените си потребности, всичко се променя. Да, много по-лесно е да се каже, отколкото постигне, но е може би най-важното, което можем да направим, за да сме сигурни, че връзката ни ще бъде взаимно задоволителна. Да се погрижиш за себе си не е егоистично, напротив – щедро и отговорно е.
Източник: Psychology Today
3,613 преглеждания
