Националните паркове са прекрасна алтернатива за качествена почивка – далеч от града, сред уникална природа, с любимите хора. А в България си имаме цели три национални парка, и то не какви да е, а едни от най-големите и ценни защитени територии в Европа.
Да започнем с нещо любопитно!
Най-големият по територия национален парк в света е Североизточният гренландски национален парк, регистриран през 1974 г. и обхващащ 972 000 кв. км., което е близо 45% от територията на Гренландия.
Националните паркове у нас
Националните паркове на България са „Пирин”, „Рила” и „Централен Балкан”. Не ги бъркайте с природните паркове, които са многобройни, разпръснати из територията на цялата страна и по-малки по територия. Националните паркове се разпростират на обща площ от около 193 050 ха – а това е 1/3 от площта на всички защитени територии в страната ни. Земята на националните ни паркове е изключителна държавна собственост. Самите паркове се управляват от дирекции, попадащи в структурата на Министерството на околната среда и водите.
Каква е разликата между национален парк, резерват, природен парк и т.н.?
Всички тези природни местности са защитени територии. Разликата между тях се състои, най-общо казано, в правилата, които трябва да се спазват в границите на даденото място. Площта и спецификата на флората и фауната също са от значение. Националните паркове опазват най-богатите природни ресурси и имат най-голяма площ от всички защитени територии.
Защитените територии у нас са:
- Резерват
- Национален парк
- Природна забележителност
- Поддържан резерват
- Природен парк
- Защитена местност
Това всъщност са различни категории защитени територии. За всяка от тях важат в една или друга степен правила за опазване на природата, регламентиране на възможностите за туризъм и отдих, улравленчески ангажименти и т.н.
Интересно е, например, че в резерватите се забраняват абсолютно всякакви дейности, с изключение на:
- Тяхната охрана
- Посещения с научна цел
- Преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел
- Събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите
- Потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия
От казаното дотук се вижда, че в резерватите важат най-строгите правила – в тях например не е позволено да се изграждат туристически хижи и заслони, както и сгради за административните нужди на управлението.
Резерватите могат да бъдат част от по-големи защитени територии – като национален парк да речем.
Какво е позволено и какво – не, в националните паркове?
Ето какво казва Законът за защитените територии по въпроса:
Чл. 18. (1) За национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.
Чл. 19. В националните паркове се обособяват следните зони:
1. резервати и поддържани резервати;
2. туристическа зона;
3. зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения;
4. други зони съобразно конкретните условия в парковете.
Чл. 20. Резерватите и поддържаните резервати, попадащи в границите на националните паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им.
Чл. 21. В националните паркове се забраняват:
1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2000 г.) строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения;
2. производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи;
3. извеждане на голи сечи;
4. използване на изкуствени торове и други химически средства;
5. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;
6. паша на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата;
7. събиране на билки, диворастящи плодове и други растения и животни на определени места;
8. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;
9. нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии;
10. дивечоразвъдна дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове;
11. спортен риболов и риборазвъждане на определени места;
12. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;
13. бивакуване и палене на огън извън определените места;
14. намеса в биологичното разнообразие;
15. (доп. – ДВ, бр. 28 от 2000 г.) събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;
16. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление.
Добре е да имаме предвид всичко това, когато се запътим към някои от прекрасните български национални паркове.
