Ние от „Първите седем” знаем колко са важни бабите при отглеждането на децата и какъв безценен помощник са те за родителите. Ето защо създадохме нова рубрика, наречена „И баба знае…”. В нея искаме да разкажем вашите истории, в които да ни споделяте своите мъдрости и опит.
Въпреки, че опитът й при отглеждането на внуци е едва от няколко месеца, тя притежава богат опит при отглеждането на деца, тъй като работи като детска учителка от цели 36 години.
– Когато разбрахте, че ще ставате баба, какво почувствахте?
– Когато разбрах, че ще ставам баба, сърцето ми щеше да се пръсне от радост. В първия момент онемях, след това се разплаках от радост и благодарих на Бог за прекрасната новина. Имах желание да отворя прозореца и да се провикна: „Ще ставам бабааааа!”. За съжаление трябваше да пазя тайна близо месец!
– Каква е разликата между това да отглеждаш своите деца и да отглеждаш внуци?
– С годините човек натрупва опит и знае всяка грешка до какви последици води. Ако допуснем грешка ще нараним детето си, а никой родител не би желал детето му да страда! Това според мен е причината да се притесняваме, когато ни поверят внучетата. Отговорността е по-голяма и защото искаме да научим децата си как да бъдат родители според нашия опит и разбиране, което обаче не означава да ги задължаваме да бъдат като нас.
Вярно ли е, че внуците се обичат повече от всичко и какво е усещането?
– Всеки човек обича децата си най-много от всичко на света. Когато детето ти стане родител, обичта е обич на втора степен, тоест още по-голяма. Държиш в ръцете си още една частица от себе си, частица, която продължава живота след теб и децата ти! Усещането е върховно и неописуемо. Обичта към внучето обаче в никакъв случай не намалява обичта към детето ти.
Понеже децата ни са големи, самостоятелни и вече изградени личности, обръщаме повече внимание на внучетата. Това оставя впечатление у децата ни, че остават на втори план, което изобщо не е вярно. Контактите с внучетата ни връщат в годините, когато сме били родители с малки деца и се чувстваме по-млади, силни, мотивирани и щастливи.
– Има ли нещо, което не възприемате в съвременното отглеждане на деца и какво ви липсва от миналото?
– Не възприемам продължителното ползване на памперси-2,3 и по-вече години. До една година проблемът може да е решен!
– Кои са най-важните неща, които една баба трябва да умее?
– Да бъде търпелива, да доставя удоволствие на внучето, да го забавлява. Но най-важно според мен е бабата да следва линията на възпитание на родителите – в противен случай става ВРЕДНА БАБА! От голяма обич ги глезят прекалено много и по този начин оказват негативно влияние по отношение възпитанието им.
– Кое е нещото, на което бихте искали да научите вашето внуче и какво му пожелавате?
– Бих искала да науча внучето си на много неща: да свири, да рисува, да пее, да плува, да играе, да се забавлява; да намира красота навсякъде, да е позитивно нaстроено, да цени всички и всичко, до което се докосва. Да приема и дава безусловно обич и да обича себе си. Да има правилна представа и оценка за заобикалящия го свят и себе си. Пожелавам на Адриан преди всичко да е здрав, да е най обичаният, щастлив и успял мъж в света!
– Как бихте довършили изречението „И баба знае….”
– И баба знае МНОГО ДА ИГРАЕ 
Благодарим от сърце на баба Наталия за това интервю!
