Знаят ли татковците да разказват приказки за лека нощ, без да плашат детето, достатъчно увлекателно, че никой да не заспи.
Така наречената „възраст на приказките“ започва от 3-4 годишна възраст, когато детето все повече осъзнава, че извън детската стая съществуват много неща и светът е пълен с принцове и русалки, дракони и еднорози, крале и чудни кралства, за които то иска да слуша почти непрекъснато.
И така, като никога в петък вечер, мъника е изкъпан и вече е в леглото си, вие сте готов да му разкажете най-хубавата приказка, а той да заспи доволен. Планът ви за вечерта е измислен още вчера и приказката за лека нощ е само първата точка от него. Но какво не бива да правите, ако искате да не го провалите?
Предварително изберете приказка и без да се обяснявате излишно започнете да разказвате. В никакъв случай не питайте детето за предпочитанията му, защото ако чуе въпросът:
„ – Миличко, какво искаш да ти разкажа тази вечер?“
Вероятно ще чуете тговор като този: „ – Приказката за вълка, дето изял бабата.“ След което вечерта вече няма да е същата, а вие вече ще сте влезли в собствения си капан.
„ – Слънчице, тя е толкова жестока! Не искаш ли да ти разкажа за новите дрехи на краля?“
„ – Не… Тази за вълка!“
Не се опитвайте да възразявате, защото е положението само ще се влоши.
„ – Разкажи ми за вълка, защото иначе никога няма да заспя.“
За да запазите родителския си авторитет, не бива да се поддавате на заплахи.
„ – Или тази за новите дрехи или няма да има приказка!“
„ – Не, искам за лошия вълк! Иначе ще кажа на мама къде си криеш цигарите.“
Да, това определо е удър под кръста. Добре, нека бъде за вълка.
Най-сетне детето ви е готово да слуша. „ – Червената шапчица била много добра и послушна, тя имла баба, която живеела в гората. Веднъж майка й я пратила да занесе на баба си голяма торта и бутилка кока-кола и я предупредила да не разговаря с никого по пътя до там. Наметнала бабата червената си пелерина, ъъъ… глупости говоря, не, не бабата, а Червенана шапчица и тръгнала. Не щеш ли по пътя си срещнала вълка“
„ – Тате, тате, а какво е вълк!“
„ – Вълкът, мое съкровище, е хищник, които живее в Лапландия. Той е голямо куче, което яде непослушни кози и овце, но и хора, който ходят в гората.“
Не сте забелязали, че в стаята е дошла и нежната ви половинка, чиито очи са заприличали на току-що опечени палачинки: „ – Какви ги дрънкаш? Не виждаш ли, че го плашиш?“
„ – Добре де, не е толкова страшен вълк, просто малко по-голямо куче е срещнала Червената шапчица, което я попитало: Червена шапчице, къде си тръгнала с това голямо шише бира?“
„ – Е, нали беше кока-кола и торта?“ – жена ви няма никакво намерение да ви остави да разкажете приказката, че да се свършва! А само как ви се пие бира!
„ – Да, да, разбира се, и моля те, остави ме да разкажа историята по моя си начин, Стига си ме прекъсвала!“
„ – Да, но ти непрекъснато преиначаваш нещата. Това е приказка на Андерсен, не може да си измисляш! Миналата седмица му каза, че Снежанка я блъснала пожарникарската кола, не спомена изобщо за отровната ябълка и накрая клетото момиче се озова в болница с два счупени крака.“
„ – Да не искаш да кажеш, че е по-добре да уплаша детето така,че повече никога .да не посмее да яде ябълки?“
„ – Добре де, но защо трябваше да си измисляш,че добрия доктор е дошъл посред нощ в чисто бяла престилка и я е целунал.“
„ – По-важно е, че малкият заспа, нали?“
И така, обръщайки гръб на съпругата си, продължавате: „ – Та, къде си тръгнала малка Червена шапчице с тази вкусна торта? – При баба ми отивам, защото е стара и болна. Хукнало в този момент кучето, без повече да слуша и право в къщичката на бабата. Като го видяла, тя скочила от леглото и се скрила в банята.“
Тук жена ви вече съвсем няма да издържи и ще повиши тон: „ – Ама, моля ти се, ама какви ги дрънкаш? Вълкът изяжда бабата!“ От своя страна ще контрирате:
„ – Това не е хуманно, първо вълкът е куче и второ не стига, че е уплашило бабата, ами ще й скача да я яде! Трябва да пазим психиката на дедето ни здрава. Никакво насилие! А и ако кучето изяде бабата, как ще се справим после с доживотния му страх от кучета?“
„ – Е, ако не беше намесил кучето още в самото начало, нямаше да е нужно да се справяме със страха му от кучета, нали? Големи глупости му разказваш.“
И, така, решавете, че петък вечер не е време за семейни спорове, камо ли кавги и продължавате: „ – Легнало кучето в кревата на бабата и зачакало Червената шапчица. Тя не се забавила много, а когато дошла започнала с въпросите – Защо са ти така големи, бабо, очите? А, защо са ти космати ушите? Кучето не издържало да слуша глупавите въпроси на Червената шапчица, скочило, грабнало тортата, лапнало я на три хапки, изпило кока-колата и не оставило нищичко на момиченцето. То се разплакало и избягало в гората. Хайде лека нощ, мое мило дете, че трябва всички вече да пият бира, ох, не, да спят. Извинявай, миличък, обърках се.“
„ – Е, няма ли поне да му разкажеш, как ловците са изкормили вълка и са напълнили корема му с камъни и после…“
„ – Да, да тате, хайде, разкажи ми! Как са го изкормилиии…“
Нямате голям избор в този момент. Двама срещу един. Чудите се, откъде ви трябваше да се заемате с разказването на приказки точно тази вечер. Обмисляте около 17 секунди как точно да поднесете на наследника си така кървавата част от приказката и що за приказка е това – толкова насилие, толкова ужас. Ами ако малкото вземе, че се стресира и после да не иска да спи само в леглото си, да се напишква или пък нещо още по-сериозно да преживее, но въпреки това продължавате.
„ – Пристигнал един каубой и като видял Червената шапчица да плаче я попитал: Защо плачеш сладурано?, а тя му отвърнала: Защото това глупаво куче ми изяде тортата. Каубоят погледнал кучето толкова лошо, че то търтило да бяга и без да иска се метнало в кладенеца на двора. Добрият мъж заковал кладенеца с дъски и отгоре натрупал камъни, че лакомото куче никога да не излезе оттам. Но след три дни дошли активисти от дружеството за защита на животните го извадили, а болната баба взела, че оздравяла и заминала за Африка.“
И точно когато решавате, че сте приключили, мъника ви заковава с нов въпрос:
„ – Ама, тате, бабата защо е оздравяла?“ Е, тук вече и дума не може да става за търпение, нали, и влизате в своята истинска роля на ментор: „ – Защото, скъпо дете, не е изяла тортата, ако я беше изяла, щеше да умре. Никой не бива да изяжда повече от една парче торта, това от мен да го знаеш! Сега заспивай.“
„ – Но, тате, на мен хич не ми се спи.“
„ – Слушай, детенце, заспивай, защото иначе ей сега ще дойде Блек мен и ще те отнесе!“
Жена ви излиза от детската стая, отчаяно паклащайки глава. А вие сте доволен от развръзката. Малкият се е завил през глава и не шава дори. Така де, как иначе ще си развива фантазията.
