Наръчник за бащи: Приказка за лека нощ

Знаят ли татковците да разказват приказки за лека нощ, без да плашат детето, достатъчно увлекателно, че никой да не заспи.

Така наречената „възраст на приказките“ започва от 3-4 годишна възраст, когато детето все повече осъзнава, че извън детската стая съществуват много неща и светът е пълен с принцове и русалки, дракони и еднорози, крале и чудни кралства, за които то иска да слуша почти непрекъснато.

И така, като никога в петък вечер, мъника е изкъпан и вече е в леглото си, вие сте готов да му разкажете най-хубавата приказка, а той да заспи доволен. Планът ви за вечерта е измислен още вчера и приказката за лека нощ е само първата точка от него. Но какво не бива да правите, ако искате да не го провалите?

Предварително изберете приказка и без да се обяснявате излишно започнете да разказвате. В никакъв случай не питайте детето за предпочитанията му, защото ако чуе въпросът:

„ – Миличко, какво искаш да ти разкажа тази вечер?“
Вероятно ще чуете тговор като този: „ – Приказката за вълка, дето изял бабата.“ След което вечерта вече няма да е същата, а вие вече ще сте влезли в собствения си капан.
„ – Слънчице, тя е толкова жестока! Не искаш ли да ти разкажа за новите дрехи на краля?“
„ – Не… Тази за вълка!“
Не се опитвайте да възразявате, защото е положението само ще се влоши.
„ – Разкажи ми за вълка, защото иначе никога няма да заспя.“
За да запазите родителския си авторитет, не бива да се поддавате на заплахи.
„ – Или тази за новите дрехи или няма да има приказка!“
„ – Не, искам за лошия вълк! Иначе ще кажа на мама къде си криеш цигарите.“
Да, това определо е удър под кръста. Добре, нека бъде за вълка.
Най-сетне детето ви е готово да слуша. „ – Червената шапчица била много добра и послушна, тя имла баба, която живеела в гората. Веднъж майка й я пратила да занесе на баба си голяма торта и бутилка кока-кола и я предупредила да не разговаря с никого по пътя до там. Наметнала бабата червената си пелерина, ъъъ… глупости говоря, не, не бабата, а Червенана шапчица и тръгнала. Не щеш ли по пътя си срещнала вълка“
„ – Тате, тате, а какво е вълк!“
„ – Вълкът, мое съкровище, е хищник, които живее в Лапландия. Той е голямо куче, което яде непослушни кози и овце, но и хора, който ходят в гората.“
Не сте забелязали, че в стаята е дошла и нежната ви половинка, чиито очи са заприличали на току-що опечени палачинки: „ – Какви ги дрънкаш? Не виждаш ли, че го плашиш?“
„ – Добре де, не е толкова страшен вълк, просто малко по-голямо куче е срещнала Червената шапчица, което я попитало: Червена шапчице, къде си тръгнала с това голямо шише бира?“
„ – Е, нали беше кока-кола и торта?“ – жена ви няма никакво намерение да ви остави да разкажете приказката, че да се свършва! А само как ви се пие бира!
„ – Да, да, разбира се, и моля те, остави ме да разкажа историята по моя си начин, Стига си ме прекъсвала!“
„ – Да, но ти непрекъснато преиначаваш нещата. Това е приказка на Андерсен, не може да си измисляш! Миналата седмица му каза, че Снежанка я блъснала пожарникарската кола, не спомена изобщо за отровната ябълка и накрая клетото момиче се озова в болница с два счупени крака.“
„ – Да не искаш да кажеш, че е по-добре да уплаша детето така,че повече никога .да не посмее да яде ябълки?“
„ – Добре де, но защо трябваше да си измисляш,че добрия доктор е дошъл посред нощ в чисто бяла престилка и я е целунал.“
„ – По-важно е, че малкият заспа, нали?“
И така, обръщайки гръб на съпругата си, продължавате: „ – Та, къде си тръгнала малка Червена шапчице с тази вкусна торта? – При баба ми отивам, защото е стара и болна. Хукнало в този момент кучето, без повече да слуша и право в къщичката на бабата. Като го видяла, тя скочила от леглото и се скрила в банята.“
Тук жена ви вече съвсем няма да издържи и ще повиши тон: „ – Ама, моля ти се, ама какви ги дрънкаш? Вълкът изяжда бабата!“ От своя страна ще контрирате:
„ – Това не е хуманно, първо вълкът е куче и второ не стига, че е уплашило бабата, ами ще й скача да я яде! Трябва да пазим психиката на дедето ни здрава. Никакво насилие! А и ако кучето изяде бабата, как ще се справим после с доживотния му страх от кучета?“
„ – Е, ако не беше намесил кучето още в самото начало, нямаше да е нужно да се справяме със страха му от кучета, нали? Големи глупости му разказваш.“
И, така, решавете, че петък вечер не е време за семейни спорове, камо ли кавги и продължавате: „ – Легнало кучето в кревата на бабата и зачакало Червената шапчица. Тя не се забавила много, а когато дошла започнала с въпросите – Защо са ти така големи, бабо, очите? А, защо са ти космати ушите? Кучето не издържало да слуша глупавите въпроси на Червената шапчица, скочило, грабнало тортата, лапнало я на три хапки, изпило кока-колата и не оставило нищичко на момиченцето. То се разплакало и избягало в гората. Хайде лека нощ, мое мило дете, че трябва всички вече да пият бира, ох, не, да спят. Извинявай, миличък, обърках се.“
„ – Е, няма ли поне да му разкажеш, как ловците са изкормили вълка и са напълнили корема му с камъни и после…“
„ – Да, да тате, хайде, разкажи ми! Как са го изкормилиии…“
Нямате голям избор в този момент. Двама срещу един. Чудите се, откъде ви трябваше да се заемате с разказването на приказки точно тази вечер. Обмисляте около 17 секунди как точно да поднесете на наследника си така кървавата част от приказката и що за приказка е това – толкова насилие, толкова ужас. Ами ако малкото вземе, че се стресира и после да не иска да спи само в леглото си, да се напишква или пък нещо още по-сериозно да преживее, но въпреки това продължавате.
„ – Пристигнал един каубой и като видял Червената шапчица да плаче я попитал: Защо плачеш сладурано?, а тя му отвърнала: Защото това глупаво куче ми изяде тортата. Каубоят погледнал кучето толкова лошо, че то търтило да бяга и без да иска се метнало в кладенеца на двора. Добрият мъж заковал кладенеца с дъски и отгоре натрупал камъни, че лакомото куче никога да не излезе оттам. Но след три дни дошли активисти от дружеството за защита на животните го извадили, а болната баба взела, че оздравяла и заминала за Африка.“
И точно когато решавате, че сте приключили, мъника ви заковава с нов въпрос:
„ – Ама, тате, бабата защо е оздравяла?“ Е, тук вече и дума не може да става за търпение, нали, и влизате в своята истинска роля на ментор: „ – Защото, скъпо дете, не е изяла тортата, ако я беше изяла, щеше да умре. Никой не бива да изяжда повече от една парче торта, това от мен да го знаеш! Сега заспивай.“
„ – Но, тате, на мен хич не ми се спи.“
„ – Слушай, детенце, заспивай, защото иначе ей сега ще дойде Блек мен и ще те отнесе!“
Жена ви излиза от детската стая, отчаяно паклащайки глава. А вие сте доволен от развръзката. Малкият се е завил през глава и не шава дори. Така де, как иначе ще си развива фантазията.