Мъже без жени (нова книга)

Кафуку поклати отрицателно глава и рече:

– Засега няма нужда от автобиография. Можете да карате кола с ръчни скорости, нали? – Обичам ръчните скорости – отвърна хладно тя.

Сякаш попитаха заклет вегетарианец дали може да яде марули.

– Колата е стара и няма джипиес.

– Не е необходим. Карах известно време куриерска кола, тъй че географията на града ми е в главата.

– Ами тогава нека се повозим наоколо, ако не възразявате. Времето е хубаво, тъй че да свалим покрива.

– Къде отиваме?

Кафуку се позамисли. Намираха се близо до Шинохаши.

– На кръстовището при храма „Тенгенджи“ ще завием надясно, ще спрем в подземния гараж на магазин „Мейдия“, там ще напазаруваме това-онова, а после ще тръгнем нагоре по хълма към парка „Арисугава“, ще минем покрай Френското посолство и ще се влеем в булевард „Мейджи“.

– Разбрах – каза тя, без дори да повтори за по-сигурно маршрута.

После взе ключовете от Оба и си нагласи бързо седалката и огледалото. Изглеждаше съвсем наясно с всяко копче в колата. Настъпи амбреажа, провери скоростите, извади от горния джоб на сакото си зелени слънчеви очила „Рей-Бан“, сложи си ги и кимна леко на Кафуку – знак, че подготовката е приключила.

– Касетофон – измърмори сякаш на себе си тя, като видя уредбата.

– Обичам касетите. По-лесни са за използване от дисковете. А и мога да си репетирам ролите – поясни Кафуку.

– Отдавна не бях виждала.

– Навремето, когато започнах да карам кола, бяха осемпистови.

Мисаки не каза нищо, но по физиономията й личеше, че не знае какво е осемпистов. Беше наистина превъзходна шофьорка, както се кълнеше Оба. Караше меко и плавно и не се усещаше ни най-малко подрусване. Имаше задръстване, а и често-често изчакваха на светофар, но тя като че ли гледаше да поддържа определени обороти на мотора. Кафуку го разбираше по движението на погледа й, ала затвореше ли очи, изобщо не усещаше постоянната смяна на скоростите. Вслушваше се в променящия се шум на мотора и само тогава успяваше да долови разликата. Мисаки натискаше леко и внимателно и педалите на газта и спирачките. Но той бе най-доволен от това, че през цялото време момичето караше спокойно. Изглежда, на волана не се чувстваше толкова напрегната, колкото когато не шофираше. Изражението й ставаше по-приветливо, погледът й омекваше. Не се променяше единствено нейната неразговорчивост – не отваряше уста, ако не я попитаха нещо.

Само че на Кафуку това му харесваше най-много. И него не го биваше особено в приказването заради самото приказване. Обичаше да води съдържателни разговори с добри познати, но иначе му бе по-приятно да си мълчи. Седеше потънал дълбоко на седалката до Мисаки и разглеждаше разсеяно града. Тъй като все бе на волана и шофираше, сега гледките през прозореца на колата му се струваха нещо наистина ново и свежо. На булевард „Гайендори“ той я накара да паркира успоредно и тя се справи много изкусно и точно. Имаше страхотна интуиция, а и невероятен усет за шофиране. Докато чакаха дълго на червено на светофарите, Мисаки пушеше. Явно любимата й марка бе „Марлборо“. Само че светнеше ли зелено, веднага загасваше цигарата. Когато караше, не пушеше. По угарките не оставаха следи от червило. Момичето нямаше и маникюр. Изглежда, почти не използваше грим.

– Бих искал да ти задам няколко въпроса – обади се Кафуку, вече близо до парка „Арисугава“.

– Моля, питайте – откликна тутакси Мисаки Ватари.

– Къде се научи да караш?

– Отрасла съм сред планините на Хокайдо и шофирам от около петнайсетгодишна. Там без кола си за никъде. Градчето ни е в котловина, тъй че не грее много слънце и почти шест месеца в годината пътищата са замръзнали. Щеш не щеш, се научаваш да караш добре.

– Но сред планините не можеш да се научиш да паркираш паралелно, нали така?

Тя не отговори. Сигурно реши, че въпросът е твърде глупав, за да го удостои с отговор.

– Не знам дали разбра от Оба защо така ненадейно ми се наложи да наема шофьор. Загледана напред в движението, Мисаки поде с равен глас:

– Господин Кафуку е актьор и шест пъти седмично има представления. Шофирате до театъра сам. Не обичате нито метро, нито таксита. Защото искате да репетирате ролите си в колата. Неотдавна обаче сте се сблъскали с друг автомобил и са ви отнели временно правата. Заради алкохол в кръвта и проблеми със зрението.

Кафуку кимна. Имаше чувството, че му разказват нечий чужд сън.