или защо децата не си падат по домашните задължения
Много често, когато коментираме взаимоотношенията с децата си, обръщаме специално внимание на взаимоуважението и демократичността в отношенията ни. Грижата за спокойния и хармоничен семеен живот е ангажимент на всеки от членовете на семейството. Въпросът за домашните обязаности съвсем логично се появява на дневен ред. Приучаването към домакински ангажименти естествено трябва да е съобразено с развитийните особености на детето. Още при съвсем малките деца се появяват едни или други домашни задачи, които се изпълняват под игрова форма. Да си събера играчките, да си подредя шкафчето, да помогна на мама да сложи млякото в пазарската количка … И всичко това се прави с удоволствие. Но времето минава, детето пораства и все по-малко очакваме помощ от него в домакинството на дома ни. Къде нещата се пречупват?
Както вече отбелязах отговорностите трябва да отговарят на индивидуалните и възрастовите особености на детето. Когато започвате да давате задачи на детето си се постарайте те да са му приятни. Например, голяма грешка – „Изхвърли мръсния памперс на бебето“, „Изплакни чиниите с остатъците от храни и ги сложи в миялната“ или любимото клише „Изхвърли боклука“. Съгласете се, че като за начало това са доста демотивиращи ангажименти и ако стартирате с тях единственото, което ще постигнете, е само детето ви никога повече да не посегне към домакински ангажименти!
Съобразявайте се с интересите на детето. Обича динозаври и джунгли – дайте му лейка и го помолете да се грижи за цветята у дома – „домашната джунгла“, да изтрива лапите на домашния любимец, когато се връща от разходка и да отговаря за купичката с вода, примерно. Детето ви обича да конструира и строи, сигурно добре би успяло да подреди шкафа с тенджерите една в друга. Когато някаква задача му хареса тя много по-лесно би се превърнала в негова отговорност. Както във всичко в живота и в детските домакински ангажименти е много важен баланса между удоволствие – отговорност, залитането в двете крайности не води до положителен резултат.
Помнете, че личният ви пример е залог за успех. Ако мама приготвя вечеря в кухнята, чисти с прахосмукачка или пък тате ремонтира нещо по дома, на детето ви също ще му се прииска да се включи. Ако има нещо у дома, което правите с неохота с нацупена физиономия и отвращение и вероятността детето ви да развие същата неприязън към този домакински ангажимент е голяма. Така че внимавайте с невербалните посланията, които давате. Освен това ще ви е много трудно да обясните на вашия малчуган защо трябва да си мие лъжичката от плодово кремче на мивката, след като вече сте му показали къде се слага тя в миялната машина. Ученето на детето да борави с различни домакински уреди крие малък капан. Постарайте се да бъдете по-изобретателни, когато обяснявате защо и двете умения са важни и избягвайте клишето „Хайде, хайде баба ти едно време все (еди-какво си) е ползвала“ . Как после да обясним на детето си нуждата от научно-технически прогрес и необходимостта да се развива и усъвършенства?!
Но да се върнем към домашните задължения! Когато детето има желание да опита, задължително му позволете, стига дейността да не носи риск за него. Оставете на детето достатъчно време да пробва определена дейност в комфортния за него ритъм, не го пришпорвайте. Нищо не се научава да се прави перфектно и отведнъж. Когато започваме да учим децата си на домашна работа е много по-важно да толерираме желанието, процеса, а не крайния резултат. Казваме „Браво!“ на инициативата, на желанието да пробва и резултата постепенно ще се подобри. Не се карайте за това, което се е получило накрая и не преправяйте пред очите на детето резултата от работата му. Това може да убие всяка мотивация. Ако критикувате нека да бъде след обстойна похвала, обективно и дори леко занижено.
Страхотна работа върши, когато въведем дежурство за определени дейности у дома и при това на детето първо се пада честта да оценява как са се справили мама и тате с определена задача. Така го учим обективно да оценява другите и му показваме модел как да приема критика по свой адрес.
Съществуват различни модели, графики и стратегии за приобщаване на детето към домашните ангажименти. Навярно всеки един от вас се сеща за няколко, които някога е прочел и пробвал или за такива, които носим от собственото си детство. Истината е, че до голяма степен те се определят и от индивидуалния ритъм на конкретното семейство. Но това, което не бива да забравяме, когато прилагаме всичко, което сме научили в нашето конкретно семейство са няколко базови елемента
Периодът от изпълнението до поощрението не бива да е твърде дълъг. Децата са нетърпеливи и лесно губят интерес.
Толерирайте по-скоро доброто желание и инициативата, без оглед на крайния резултат.
Мотивирайте положително, не отнемайте заслужените награди и привилегии.
Награждавайте предимно с положителна емоция и по-рядко с вещи. Но ако не можете да измислите нищо и шоколада върши работа.
Автор: Галя Даскалова, магистър-психолог, специалист по детско-юношеска психология
За контакт: 0888 611 872
