Митичният “списък за бебето” и моят избор

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Лека-полека идва момента, когато трябва да се подготвим от към материалната страна за посрещане нуждите на бебето и да улесним самите себе си в новото ежедневие. Какво е необходимо да се вземе за целта? Трябва ли да изкупим целия детски магазин, за да осигурим спокойни дни за нас и детето ни? В отговор на въпроса във виртуалното пространство има безброй теми из форумите, десетки списъци, препоръки, хвалби и отрицания. А влезне ли човек в реален магазин става страшно – главата му се замайва от изобилието на бебешки артикули и родителя без опит здраво закъсва. Беше предизвикателство да направя стегнат списък на наистина необходимите неща (към които освен това после да се придържам).*  

*Текстът, по-долу, отразява личния ми опит по темата. Целта му, в никой случай, не е да приканва към закупуване на определена стока и/ или марка, а само и единствено да подпомогне родителите при избора на най-доброто за тях
и детето им. Или да кажем, че давам “храна” за размисъл по темата.

Легло
Мислех, че това е едно от най-важните неща, с които трябва да се снабдим час по-скоро.  Бебето като се появи, друго взето-невзето, легло трябва да има. И така, бях някъде в 7-я месец, когато в нас имаше бебешко креватче. Исках да е от дърво (и аз не знам защо). В интернет попаднах на обява на употребявано легълце на идеална цена – леглото беше от масивна дървесина в натурален цвят (точно като този на мебелите ни в спалнята, с голямо чекмедже на метални водачи, три нива на височината на матрака, махаща се предна решетката, колелца (което ми позволяваше, по-късно, да го местя без проблем), малък размер (60х120). Имаше и опция да става люлка. Въобще, всички екстри, които могат да се желаят, направо в десетката.
Като бебе Данаил спа във въпросното легло може би 2 или 3 седмици. Оказа се безкрайно изморително по безброй пъти нощем да ставам, да взимам бебето, да се връщам на моето легло, където да го кърмя, после пак да ставам, да го оставям и накрая и аз да си легна…
и тъкмо заспала, хайде отново… За това вечер започнахме да спим заедно и описаната гимнастика отпадна.
Все пак леглото вършеше някаква работа – ползвах го като предпазна решетка, долепяйки го до спалнята, а и мястото се увеличаваше, и спяхме спокойно и на широко.
Едва след 2 г. и 8 м. влезна истински в употреба, след като Дидко един ден сам пожела
да спи на него. 
 
Бебешкото спално бельо, което се предлагаше по магазините не ми допадна. Майка ми беше взела плат (хасе) в жълто-зелената гама, от който занесох да ми ушият желаните неща (например в готовите комплекти имаше калъфки за малка възглавничка, която не ми беше нужна – просто такава нямаше да се ползва).
Детски одеяла и пелени ползвах, когато сме на вън с количката. Купуването на нови се оказа
в известен смисъл прахосване, тъй като бях натрупала цял арсенал от пелени от различни времена (включая от мое и на таткото). По-късно се чудех кое по-напред да използвам (някои така си и останаха неразопаковани).
Подариха ми 2 бебешки чувалчета (летен и зимен вариант), които се оказаха практично попадение – аз никога нямаше да купя такова нещо. Добре е да се знае, да не се взема много дълго чувалче (с перспектива за години напред, както българина обича), защото се омотава много неприятно около детето, докато то се върти нощем и идва момент, в който се събужда не можещо да мръдне на никъде.
Обиколник също не съм ползвала.
Бебефон


За мен незаменим. Вещта, която ми служи най-дълго и често.
Безкрайно досадно (и изнервящо) за майката е да притичва през 5 минути
до стаята на бебето и да слухти като партизанин дали всичко е наред – душата й просто не може да се отпусне. Първите 2 месеца го правех и
в един момент реших, че е крайно време да се снабдя с бебефон.

 


Какви ми бяха критериите при избор:
  • Да няма проблеми с обхвата (да не прихваща странични честоти от съседни бебефони, на полиция, таксита; да не  е проблем да предава през 2-3 стени). За това изключих масово разпространените марки (блока ни е голям и е пълно с малки деца, за това избрах не толкова разпространена марка по онова време (Tomy), поне да игнорирам преплитането с други бебефонни честоти). 
  • Да е с вградена лампа (което се указа добър избор, защото при приспиване на друго място не винаги има нощна лампа в стаята и тази от бебефона вършеше хубава работа);
  • Да може да работи и на батерии – в случай, че няма ток, достатъчно контакти на евентуално чуждо място  и т.н. (но въпросната опция така и не я използвах);
  • Да мога да говоря от родителския приемник (което също се указа почти безмислено);
  • Светлинния индикатор го гледах рядко, но наистина е полезен, ако мястото, на което е родителя е прекалено шумно (пусната пералня, телевизор, шумна компания…)
Родих се, когато дидифона пристигна и влезна в употреба.
Взимахме го като ходим при приятели, по гостита с приспиване, по морета, при бабите.
Сега продължава да служи на сестра ми.
Оказа се от изключително издръжлива пластмаса 🙂 – все още е здрав въпреки безбройните падания от шкафа, върху който стоеше (метър и половина) и въпреки миговете на умопомрачение на Данаил.
Искам да кажа, че идеална работа щеше да ми свърши и модела, без описаните екстри, който е 2 и половина пъти по-евтин. Сега, ако трябваше да купувам, бих взела именно този без екстрите.

Количка
Е тук беше големия ужас. Избор на детска количка – тема достойна за научна дисертация. Обиколихме магазините, четох доста (няколко месеца всъщност). В крайна сметка налучках правилно, че количката трябва да е с големи гуми, ако искам да се предвижвам сравнително безпроблемно по родните улици; да е широка и удобна за бебето и не по-малко удобна за управление. Добре, харесването лесно, харесах си, но как се дават пари колкото за малък автомобил! Тук уцелих следващото ми страхотно попадение от обявите в интернет – желаната от мен количка на страхоооотна цена. Така се уредих с триколка на Чико, която толкова много си обичах. 


Почти 2 години ми служи вярно, в сняг и в морски пясъци, по планински баири
и черни пътища – “луноходът” се справяше безотказно. Сега в нея се вози бебе Калоян (малкия ми племенник) и още си е съвсем читава.
В последствие през ръцете ми минаха още няколко возила, но никое от тях не можа да ми пасне така, както първото. Недостатъка на триколката беше сравнително малкия кош за покупки (но определено се преживява) и това,
че е обемиста. 

Някакъв компромисен вариант между маневреност, удобство за бебето и размерите, са количките на Макларън. Удивително за мен е как с толкова малки колела тази количка (Макларън Триумф) се справяше с препятствия, които бяха невъзможни за други марки. 


Кошницата за кола (която се монтираше на количката) също взех от друга майка, цената й – наполовина от тази в магазина.
 

Комплект за къпане и преповиване
Вместо да вземам отделно повивалник, ваничка и стойка за нея, реших че едно такова нещо, наречено “комплект за къпане и преповиване” ще ми свърши чудна работа. Взех го отново ползвано и съм доволна, че не изръсих малко състояние за ново такова. Допълнително  взех шезлонг за ваничката, в който бебето да се поставя докато е малко. Исках ваничката да е обикновена, а не анатомична, за да може да се ползва и когато бебето поотрасне и може само да стои.


Изключително важно е стойката да е стабилна и да държи здраво ваничката, защото има не една и две истории за неприятни инциденти. По-добре без стойка, ако ще се прави компромис с нейното качество. Иначе е наистина удобно ваничката да е на нивото на кръста на родителя и тялото да му е изправено (ако имате висока маса, би свършила същата работа, освен ако не сте решили все пак да се охарчите за тази глезотия).
За малки помещения, не препоръчвам, заема доста място.

Ако приспособлението не е в банята, е необходимо да се разполага с кофа/ леген за пренасяне на водата и съд за поливане.
 

Хавлиите – имах 2 комплекта, които ми бяха напълно достатъчни.
Първите месеци не е нужно бебешката кожа да се третира с козметика за баня (шампоан, душ-гел), но поради недостатъчна осведоменост тогава, аз ползвах сапун. После мажех с лосион на бадемова основа.
Когато, по-късно, Данаил имаше проблем с една екзема, нещата много бързо се нормализираха с мазане на участъците с чисто бадемово масло – сега, ако се върне времето не бих мазала бебешката кожата с нищо друго.
 
Към 3-я месец и крустите не ни подминаха. Взех четка с естествен косъм, с която масажирах скалпа при къпане, иначе не бих купила. За крустите друго не съм правила, бяха упорити, но в крайна сметка изчезнаха от само себе си (така както и аз знаех).
Практична е и непромокаема подложка за преповиване. Една ми беше предостатъчна.

Скрин/ шкаф за бебешки дрешки и принадлежности

В спалнята нямаше  излишно място за голям бебешки кът,
за това взехме един пластмасов скрин с 5 чекмеджета, който побра всички дрешки.
По магазините нямаше особен избор и взехме скрин в кафявата гама. Допълнително го декорирах със самозалепващо се фолио, така че да се поосвежи и да се впише в обстановката на стаята. И до ден днешен го ползвам за дрешките на Данаил. 


 

 

Термометър 
Да измериш температурата на малко дете (с традиционен живачен термометър) се оказва сложна задача, като процедура повече прилича на инквизиция отколкото на мерене на температура (а децата като са болни и без друго са докачливи и нервни). Решението – електронен термометър за ухо/ чело, измерващ температурата за 3-4 секунди. Нашият го взехме инцидентно при едно ходене в МЕТRO, беше на промоционална цена – марката световно неизвестна за мен, happylife. 

Освен телесна температура, измерва и температурата на повърхности, както и тази на въздуха в помещението. Сензорът му е капсулиран и не са нужни допълнителни накрайници. Има и други екстри – памет, дата, час и т.н.

 
Чудесен помощник, който прави живота по-лесен.

Други принадлежности, които се оказа, че ми трябват са ножичка/ нокторезачка и помпичка за нос.

Като всяко родено в болница бебе, трябваше да полагам грижи за пъпчето – бяха ми нужни спирт (70-90 %) и естествен памук, с които да го обработвам след баня.
 
Не съм ползвала: биберон-залъгалки, шишета, четки и сушилници за шишета, стерилизатор, уред за подгряване на кърма/ храна и други подобни артикули.
 
Относно помпата за кърма, бях взела една обикновена (тип “спринцовка”), но така и не я използвах – педиатърката ми показа техниката на ръка. Поне после ползвах мерителния й цилиндър в кухнята.

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Актуално

13,354 преглеждания

Comments are closed.