„Една неделя имах уговорка да се видя с приятелка, по женски. Избрахме деня, за да мога да оставя детето на баща му. Половин час преди да се видим, приятелката ми звънна, била наблизо, предложи да мине да ме вземе. Аз обаче имах поне още половин час гладене. Казах й да ме почака в близкото кафе, а тя изтърси: „Е, ти к`во прави цяла неделя, бе жена, та сега гладиш!?“
А, какво да съм правила? Забавлявах се! Сарказмът ми увисна самотно във въздуха, но явно, според околните, съм се мотала, щом гладех в неделя привечер. Настроението ми се изпари и бях почти на крачка да й откажа срещата. Почувствах се глупаво и виновно. На цялото ми старание да правя всичко както трябва, да се лишавам от всякакви дребни ежедневни радости, за да съм идеалната майка, в очите на другите явно изглеждах като жена, която не се справя дори с обикновените домакински задължения.“
Това ми разказа набързо една позната, с която се срещнахме случайно на пазара, когато я попитах как да й помогна, докато тя с една ръка държеше количката, а с другата избираше домати и междувременно с крак придържаше две торби с други покупки, и се опитваше да внимава да не я излъжат в грамажа и да не я метнат с рестото.
„Да си майка не е професия, не е истинска работа!“ – чували сте това, нали?
Да бъдеш майка за много хора може и да не е сериозна професия, но отглеждането и възпитанието на дете е повече от това, и макар никой да не иска от майките да са завършили специален университет, ускорен курс и различни квалификационни степени, те са високо квалифицирани специалисти.
Не ви се вярва? Помислете малко!
Една майка трябва да е: медицинска сестра – по възможност педиатрична, начален педагог, детски психолог, логопед, начинаещ певец, художник, дизайнер, перфектна домашна помощница, поне Мастър шеф, понякога шивачка, счетоводителка, аниматор и много често парамедик, по възможност да владее най-малко два чужди езика, без да броим руския.
Да си майка съвсем не е проста работа и обикновена рутинна професия, а майчинството не е дълга отпуска с приключенско-екстремен характер.
Много повече е!
Веднага бързам да отбележа, че третирането на майчинството като време за разходки на открито, забавни занимания у дома и срещи с приятели, е крайно несериозно и безотговорно.
Защото:
1. Отпускът по майчинство не е време за почивка, отмора и развлечение.
2. Майчинството е една от най-отговорните работни позиции, стажът от която, за съжаление, никой няма да впише в трудовата ви книжка, нито ще прибави към професионалния ви опит.
3. Нямате трудов договор, но имате повече от един шеф.
4. Нямате и длъжностна характеристика, служебните ви задължения са в пъти повече от правата ви и биват променяни без предупреждение.
5. Всъщност като „майка“ вие почти нямате права, освен, може би правото да нямате личен живот и пространство.
6. Работното време е 365/24/7.
7. За извънреден труд не получавате бонуси, освен чат-пат някой неизхвърлен навреме пълен памперс.
8. Условията на труд са с високо ниво на напрежение, стрес и отговорност.
9. Подобно на професиите с тежки условия на труд при пълно работно време би било редно и тази да се квалифицира в трета категория труд. Макар че, тови едва ли ще ви изпрати по-рано в пенсия.
10. Отпуските си прекарвате в компанията на всичките си шефове, без право на лични предпочитания.
Каквато и друга нормална работа да имате и каквато и друга професия да практикувате, вие имате задължения, но и привилегии:
1. Имате регламентирано работно време, а извънредните часове ви се заплащат допълнително.
2. Получавате коледна премия, а понякога и още някое финансово поощрение за старанието си.
3. 20-те дни платен годишен отпуск са гарантирани по условията на трудовия ви договор.
4. Имате най-малко две кратки почивки в рамките на работния ден, и представете си, можете да отидете до тоалетната САМА, имате няколко минути за освежаване и дори за сладки клюки с колежките, че и за кафе.
5. Разполагате с истинска обедна почивка. Цял половин или едни час!
6. Шефът ви не се опитва да ви оближе ръката до лакътя, докато го държите под мишница и му кълцате старателно храната на малки парченца.
7. Не се тревожите постоянно, че някой от колегите ви ще падне на главата си, докато се катери по бюрото си.
8. Никой не би бръкнал с фиба в контакта, ако го изпуснете за миг от поглед, докато пресмятате за N-ти път месечния бюджет.
9. Рядко се налага да жертвате личните си интереси в името на чуждите.
10. А когато излезете с колеги на „по бира“, наистина пиете бира.
Така че, да бъде една жена майка далеч не е като да има истинска работа, да излиза сутрин и да се прибира вечер. Да става в 7 и да си ляга в 23 часа.
Да бъде майка за всяка жена е нещо далеч по-трудно и отговорно и най-важното – няма работен график и работно време от 8:00 до 17:00, защото детето не е компютър, за да го изключи в края на работния ден, не е и магазин, които да затвори нощем.
Това е професия, която не може да се сравни с никоя друга, дейност дълбоко емоционална и ангажираща и ако има хора, които не я оценяват, те вероятно или все още нямат деца или нямат сърца, за да видят всичко онова, което е невидимо за очите.
текст: Нели Терзиева
www.purvite7.bg
