Мирослав Долапчиев: Приемните родители не отнемат децата на „лошите родители“

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

MD1500x400

Държавата трябва да гарантира пакет от мерки, които да подкрепят родителите, които живеят в бедност, като бедността не трябва да е причина за раздялата между деца и семейства, коментира председателят на Националната асоциация за приемна грижа.

Визитка: Мирослав Долапчиев е председател на Националната асоциация за приемна грижа от юни 2012 г. Той и съпругата му Дойница са доброволни приемни родители.

Мирослав Долапчиев е роден през 1979 г. в гр. Сливен. Икономист. Управлява група от компании.

Какво означава „приемна грижа“ у нас? За изминалите години темата претърпя известно развитие, но достатъчно ли е то?

Приемната грижа винаги ще бъде временна грижа за дете, за което алтернативата е да живее извън семейство – в дом. Това трябва да е разбирането, което трябва да има нашето общество. Приемната грижа не е бизнес с деца, не е метод за лесна печалба на пари, приемните родители не са злодеи, които отнемат децата. Според законодателството ни приемната грижа е мярка за закрила на дете в риск. Приемната грижа е подходяща за деца, които са жертва на насилие, неглижиране, такива, които са настанени в социални домове, новородени, за които има риск да попаднат в социални домове, както и за всяко дете, което е в беда и не може по една или друга причина да остане в родното си семейство. В приемно семейство може да се настани и дете, което няма къде да отиде, ако родителите му са в болница, например. Приемната грижа не е осиновяване.

Има ли статистика за това какъв процент деца, останали извън семействата си, попадат в нови, готови да посветят усилията си на отглеждане и възпитанието им?

Важно е да отбележа, че няма и не бива да има статистика, която да казва какъв е броят на децата, които имат нужда от приемна грижа. Семействата са динамични, отношенията в тях – също. Рисковете не винаги могат да се предвидят. Затова и не може да се каже в колко семейства има риск от раздяла с децата им. При всички положения, обаче, ние, приемните родители, сме категорични, че единствено бедността не може да е причина за отнемането на деца от техните родни семейства. Държавата трябва да създаде качествена политика за подкрепа на бедните родители и да направи възможното децата да останат при родителите си. Но тогава, когато е налице насилие, злоупотреба или неглижиране и когато няма как баби, дядовци или други роднини да се погрижат за детето, тогава е ред на приемното семейство. По официални данни повече от 2300 деца са настанени в приемни семейства. Най-много деца в приемни семейства има в област Шумен, следвани от областите Монтана, Варна.

md7500x400

Ще разкажете ли малко по-подробно какви са условията, на които трябва да отговарят кандидатите за приемни родители?

Накратко, семейството трябва да има емоционална и физическа готовност да се грижи за дете, което е преживяло много. И още нещо – онези, които искат да станат приемни родители е добре да съзнават, че приемната грижа помага на детето да има детство, а не служи за заздравяване на семейните отношения или пък задължително води до осиновяване. Тревожи ни практиката напоследък социални работници да съветват кандидати за осиновители да преминат през приемната грижа, за да си спестят част от процеса по осиновяване. Не препоръчваме тази стъпка на кандидатите за осиновители, защото гаранция, че ще осиновят детето няма. А и приемната грижа е съвсем различна като философия. Националната асоциация за приемна грижа направи една малка книжка, която е достъпна онлайн за това какво трябва да знаят кандидатите за приемни родители. Можете да я видите на сайта ни.

Процедурата не е ли твърде тромава и какво може да се направи, за да се облекчи и пътят на детето до семейната среда да бъде максимално съкратен?

Не, процедурата е точно толкова дълга, колкото трябва да бъде. Или поне разписаната нормативно процедура. Времето от кандидатстването до одобрението на приемните родители не трябва да е повече от 4 месеца. Това включва кандидатстването, обучението, проучването, оценката, представянето пред комисия по приемна грижа и вписването в регистъра на приемните родители. Ние настояваме социалните работници да са по-прецизни в оценката на кандидатите за приемни родители и в тяхната мотивация. От сега искам да ви уверя, че заплатата и т.нар. „печалбарство“ на гърба на децата не е възможно. Приемните родители са много повече проверявани от когото и да е в системата за закрила на детето.

md6500x400

Има ли случаи, в които след като е било прието в семейство, някое дете да е върнато в институцията и какви са причините за подобно действие? Как това влияе на по-нататъшното му развитие?

Има случаи на деца, които са настанени в приемни семейства, а след това се връщат в социални домове. Причините често са комплексни и различни, но в основата винаги стои некачествената, некомпетентна или недобре обмислена социална работа. Просто понякога, за да се намери бързо решение за детето, се правят необмислени ходове и грешки от страна на социалните служби, което води до последици за детето. Разбира се, тези случаи са малко. Когато се местят деца между приемни семейства, това обикновено е временно – поради болест на приемния родител или инцидент в семейството. Каквото и да си говорим, местенето от семейство на семейство не е решение за децата, нито за приемните родители, нито за системата за закрила на детето.

Различават ли се по своя статут децата от домовете и децата от приемните семейства?

Не. Според действащото българско законодателство децата и младежите, които са част от системата за закрила имат еднакъв правен статут, от гледна точка на обема права, които им осигурява настаняването извън биологичното им семейство. Основанията, поради които попадат в системата са ясно посочени в закона за закрила на детето, като приемната грижа и настаняването в специализирани институции по своята същност са различни мерки за закрила за настаняване извън семейство. Според този правен режим, децата и младежите, независимо каква е мярката за закрила, която е наложена от съда с цел тяхната защита, имат еднакъв обем права, гарантирани от закона. Ако са предвидени конкретни предимства (целта на които им е да създадат позитивна дискриминация – възможности, с които да се компенсират липсата на достатъчно условия за развитие, такива, каквито има всяко дете в семейство), то с оглед прилагането на закона за закрила тези предимства следва да важат за всички деца и младежи, които са с мерки за настаняване извън семейството, част системата за закрила, тоест – и в приемна грижа.

Бихте ли споделили своя личен опит на приемен родител и какъв е най-важния съвет, който бихте дали на бъдещите приемни родители?

Бъдещите приемни родители трябва да се приготвят да са приемащи родители. Те не просто са приемни родители, които осигуряват дом, закрила и безопасна грижа за децата. Бъдещите приемни родители трябва да приемат трудностите на детето, трудностите на неговото родно семейство, както и да се справят с трудностите в системата за закрила и грижа.

 www:purvite7.bg

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

7,316 преглеждания

Comments are closed.