Майчини прозрения в три след полунощ
Скъпо мое новородено бебе,
Часът е три след полунощ.
Вече съм сигурна, че ударих дъното. Всичко това ми идва в повече.
Знаеш ли, скъпо мое детенце, че всъщност лишаването от сън се използва за мъчение? Това не е градски мит, нито нелепа шега, това е сигурен факт.
Не знам какво е всичко това, но е факт, че това е петата нощ, в която по никакъв начин не мога да те успокоя и не стига това, но аз просто нямам представа за какво плачеш и какво искаш. Каквото и да е, истината е, че съм на ръба на истерията и се чувствам напълно безсилна, и искам да ти кажа, че съжалявам за това, че понякога се държа напълно неадекватно.
Съжалявам, че понякога те оставям да плачеш и излизам от детската ти стая. Правя това единствено, за да не се разплача и аз или още по-лошо – да не се разкрещя.
Съжалявам, че понякога викам, както и за думите, които понякога изричам. Чувствам се глупаво, че понякога търпението ми е толкова крехко, особено когато е само три часа след полунощ.
Знам, че ти ще ми простиш, защото независимо колко съм вбесена, изтощена, разочарована и ядосана в тези моменти, много добре знам, че ти не си виновно с нищо. Знам и това, че когато се събуждаш в три посред нощ, всичко, което най-силно искаш и да те гушна. Разбирам и това, че света за теб сега е толкова голям и страшен, нормално е да искаш прегръдка от мен или татко ти. Аз също имам нужда от прегръдка и добре знам, че не е далеч времето, в което няма да имаш нужда да те прегръщам в три през нощта.
Защото един ден ще си тръгнеш от мен, ще имаш собствен дом и аз дори няма да знам дали си в леглото си, нито ще имам възможността да надничам в стаята ти, за да се уверя, че дишаш.
Ще дойде време, в което в три посред нощ ще си все още на купон. Знаеш ли какво ще правя тогава? Ще съм отново будна, ще се тревожа за това дали си добре, с кого си, къде си…
Когато си представям всичко това си давам сметка, че да съм будна с теб сега, в три през нощта, не е чак толкова лошо и дори не изглежда да е толкова изтощително, колкото ми изглеждаше в началото. Освен това, сега имам възможността да те държа в ръцете си и осъзнавам, че ще продължавам да го правя докато мога.
Ти си толкова малко и крехко и това ме кара да съжалявам още повече, че понякога съм в гадно настроение. То в никакъв случай не е, защото не искам да те гушкам и прегръщам, но понякога просто се чувствам напълно безполезна и имам чувството, че съм лоша и неспособна майка, защото не мога да ти помогна да се успокоиш и да заспиш отново.
Чудя се понякога, защо вие бебетата нямате инструкция за употреба и управление? Знам, че ще е грешка ако те взема на ръце, но чувствам, че и да се гушна, пак е грешка.
Непрекъснато се питам, достатъчно добра майка ли съм, заслужавам ли те?
Имам чувството, че непрекъснато се провалям, че ти заслужаваш по-добър родител, особено в моментите, в които губя контрол и разсъдък и си позволявам да ти викам, макар добре да осъзнавам, че ти няма как да разбереш защо ти викам.
Когато ме поглеждаш с онзи безпомощен поглед, ревейки с пълно гърло, просто подкосява краката ми. Чудя се, какво ли си мислиш в тези моменти за мен? Почти съм сигурна, обзалагам се даже, че се чудиш какво лошо си направило, че ти се случва всичко това. Уверявам ти, скъпо мое детенце, че не си направило нищо лошо. Ти си перфектно създание!
Всичко, което ти се случва, всичко, което ми се случва, всичко, което ни се случва е заради мен, не заради теб. Единственото, което правя е да се опитвам да правя всичко така, че ти да си добре. Тук съм заради теб, независимо какво ще ни предложи денят или нощта.
Накрая искам да ти кажа, че когато станеш на 20, винаги ще има къде да получиш родителска прегръдка в три посред нощ!
Автор: Неизвестен
източник: www.channelmum.com
19,179 преглеждания
