“Днес ще правим нещо много забавно,” – каза мама след закуска, “но първо трябва да подредим стаята. Колкото по-бързо свършим с това, толкова повече време ще имаме после. “Какво ще правим?” – полюбопитства Мая.
“Ще разбереш, докато си оправяш стаята.” – отговори мама загадъчно. “Скрих на едно място снимка с изненадата.” Мама бързо сложи малко крем на върха на нослето на Мая и тя се втурна към своята стая.
Огледа се наоколо. “Колко е разхвърляно… голямо подреждане ще падне.” – замислено отбеляза тя. “И трябва да побързам… Разбира се! Феята може да ми помогне! Може да направи някаква магия!” “Феичке с магическа пръчица, появи се и ми помогни.” – тихо изрече Мая.
И ето, само след миг феята долетя през отворения прозорец. Мая й разказа всичко. “Можеш ли да направиш магия и стаята ми да стане отново подредена?” – попита тя.
“Ами… нали знаеш…” – каза феята доста притеснено. “Какво има?” – попита Мая. “Точно тази магия още не съм я научила.” – отвърна феята. “Всички феи първо трябва да се научат да подреждат сами!” “Жалко!” – въздъхна Мая. “Ще ти помогна!” – увери я феята.
“Добре, първо всяка от нас ще подреди по един ъгъл от стаята.” – каза Мая. “Ще сложим по един кашон в средата, където да разпределяме нещата.” И двете се заловиха за работа. Всичко бе събрано в един голям кашон. Но Мая така и не намери снимката, която мама беше скрила. “Къде ли може да е?” – зачуди се Мая, “Къде ли я е скрила мама?”
Продължиха с другите краища на стаята. Но колко странно… плюшените играчки на Мая непрекъснато бягаха от нея. Сякаш не искаха да бъдат подреждани. “Феичке, сигурна съм, че ти правиш това!” – каза Мая. “А сега нямаме време за шеги. Трябва да побързаме!”
“О, колко жалко,” – каза феята. И всички плюшени играчки вече можеха да бъдат подредени по рафтовете. Стаята на Мая беше почти готова. Оставаха само куклите. Мая взе любимата си кукла и… хоп! Под дрешката на куклата имаше снимка и на нея се виждаше циркът, който пристигна в града преди няколко дни.
“Това е страхотно!” – извика Мая. Заедно с феята подредиха куклите по етажерките. Накрая всички кукли ръкопляскаха на феята и Мая, защото се бяха справили блестящо със задачата. А те двете им се поклониха до земята – все едно бяха по средата на истинска циркова арена.
