„Мамо, не се харесвам!“ Има ли подготвена майка за тези думи?!
Сигурна съм, че не! Обикновено подобни детски думи са толкова искрени, че ни оставят безмълвни! В този текст ще набележим основните точки за реакция при такива признания.
Няма да разсъждаваме кога и при какви обстоятелства се стига до там или как да предпазим децата си от лоши мисли сами за себе си.
Сравнението с околните и съмнението в собствените качества са неизбежни, както и преминаването през сложните възрасти – предпубертет и пубертет.
Да се състредоточим над конкретиката:
Защо детето може да не се харесва?
Ето някои от най-честите причини:
Чувства се единствено и много различно от децата около него;
Чувства, че изостава и постоянно “догонва“ връстниците си;
Детето е обект на подигравки от връстниците си;
Какво можем да направим
⛔ Да не го убеждаваме ,че “не е така“. Щом детето е споделило, значи то така се чувства и търси разбиране и подкрепа, а не убеждаване в обратното! Най-честният отговор от родителя е: “Разбирам, че не се харесваш. Аз може и да не съм на твоето мнение, но е важно какво усещаш ти. Кажи според теб какво трябва да се случи/да се промени, за да се харесаш.“
Обикновено при така поставен въпрос, детето набелязва точно най-болезнените за него факти.
Тук отново родителят трябва да се сдържи и да не се впуска в отричане:
⛔“Но, миличка, ти си прекрасна, а съучениците ти са лоши“
⛔“Сигурна съм, че никой не вижда, че носът ти е крив“
⛔ “Не си дебела, а и сега са на мода “плюс-сайз“ моделите!“
Точното родителско поведение е:
„ Кажи как ще се почувстваш по-добре. Ще ти помогна да се случи.“
Запишете заедно поне 10 предложения как да намалите притеснението на детето. Изградете план за действие и се придържайте към него. През 5-10 дни питайте детето дали вижда подобрение на ситуацията. Трябва да сте сигурни, че разбиращото и съпричастното поведение от ваша страна ще дадат увереност, повече от която и да е материална придобивка. И все пак ако детето не вижда прогрес – пренапишете списъка, подкрепете го да измисли нови идеи и ги пробвайте.
Още една задача, която родителите трябва да свършат насаме, е да помислят защо се е получило това притеснение в детето.
– Точно вашето дете може да е единственото ниско дете в класа.
– Или единственото с очила.
– Или единственото, което носи шапка с пимпон.
Няма значение каква е „липсата“ и колко е смешна и незначителна според вас.
Помислете за:
¥ възможност да запишете детето си на кръжок/ курс/ работилница, където със сигурност ще срещне повече себеподобни.
¥ да отпуснете някоя дълго чакана свобода от детето;
¥ Да отделите време за изучаване на ново умение, с което да се подобри самочувствието му;
Помнете, че е безкрайно ценно детето да ви споделя и да търси подкрепата ви. Радвайте се, че сте изградили това доверие! Колкото и да ви стреснат признанията му, приемете ги. Бъдете здравата опора, на която то да се опре и да добие смелостта да търси своите решения.
Автор: Анна Влаева
специалист по ранно детско развитие
Тел:0885 39 69 46
Последвай Анна във Facebook или Instagram
*Всички права върху текста са на автора!
23,893 преглеждания