„Мамо, не се харесвам!“ Има ли подготвена майка за тези думи?!

Photo by Emily Garland from Pexels

Сигурна съм, че не! Обикновено подобни детски думи са толкова искрени, че ни оставят безмълвни! В този текст ще набележим основните точки за реакция при такива признания.

Няма да разсъждаваме кога и при какви обстоятелства се стига до там или как да предпазим децата си от лоши мисли сами за себе си.

Сравнението с околните и съмнението в собствените качества са неизбежни, както и преминаването през сложните възрасти – предпубертет и пубертет.

Да се състредоточим над конкретиката:

Защо детето може да не се харесва?

Ето някои от най-честите причини:

Чувства се единствено и много различно от децата около него;

Чувства, че изостава и постоянно “догонва“ връстниците си;

Детето е обект на подигравки от връстниците си;

Какво можем да направим

⛔ Да не го убеждаваме ,че “не е така“. Щом детето е споделило, значи то така се чувства и търси разбиране и подкрепа, а не убеждаване в обратното! Най-честният отговор от родителя е: “Разбирам, че не се харесваш. Аз може и да не съм на твоето мнение, но е важно какво усещаш ти. Кажи според теб какво трябва да се случи/да се промени, за да се харесаш.“

Обикновено при така поставен въпрос, детето набелязва точно най-болезнените за него факти.

Тук отново родителят трябва да се сдържи и да не се впуска в отричане:

⛔“Но, миличка, ти си прекрасна, а съучениците ти са лоши“

⛔“Сигурна съм, че никой не вижда, че носът ти е крив“

⛔ “Не си дебела, а и сега са на мода “плюс-сайз“ моделите!“

Точното родителско поведение е:

„ Кажи как ще се почувстваш по-добре. Ще ти помогна да се случи.“

Запишете заедно поне 10 предложения как да намалите притеснението на детето. Изградете план за действие и се придържайте към него. През 5-10 дни питайте детето дали вижда подобрение на ситуацията. Трябва да сте сигурни, че разбиращото и съпричастното поведение от ваша страна ще дадат увереност, повече от която и да е материална придобивка. И все пак ако детето не вижда прогрес – пренапишете списъка, подкрепете го да измисли нови идеи и ги пробвайте.

Още една задача, която родителите трябва да свършат насаме, е да помислят защо се е получило това притеснение в детето.

– Точно вашето дете може да е единственото ниско дете в класа.

– Или единственото с очила.

– Или единственото, което носи шапка с пимпон.

Няма значение каква е „липсата“ и колко е смешна и незначителна според вас.

Помислете за:

¥ възможност да запишете детето си на кръжок/ курс/ работилница, където със сигурност ще срещне повече себеподобни.

¥ да отпуснете някоя дълго чакана свобода от детето;

¥ Да отделите време за изучаване на ново умение, с което да се подобри самочувствието му;

Помнете, че е безкрайно ценно детето да ви споделя и да търси подкрепата ви. Радвайте се, че сте изградили това доверие! Колкото и да ви стреснат признанията му, приемете ги. Бъдете здравата опора, на която то да се опре и да добие смелостта да търси своите решения.

Автор: Анна Влаева
специалист по ранно детско развитие
Тел:0885 39 69 46