Мама в действие: Музиката помага за спокойствието на детето

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Във втория ден от инициативата на ПЪРВИТЕ СЕДЕМ и NN – Мама в действие се срещаме отново с родители и деца в Градската градина на София, за да дискутираме по една особено актуална тема в ранното, а и не само в ранното детство – тръшкането и неподчинението.

11705344_979071195446406_4529291610206676775_n

Тя е Силвия Илиева, с момченце на година и два месеца.

П7: Какъв е вашият индивидуален метод да се справяте с проявите на инат или опитите за проява на характер.

–          При нашето дете това явление се проявява от съвсем скоро, буквално от миналата седмица, поради тази причина тепърва ще търсим точния начин за справяне с това. Опитваме се до му говорим спокойно, да не се караме, а да обясняваме. Опитваме се чрез действията си да му показваме, че това не е начина да постига желанията си, но не всеки път това върши работа, честно казано.

На първо място е важно да запазим спокойния тон, обясняваме ме му, че не бива да хвърля. Другото съществено средство за справяне със негативните емоции е музиката. Постоянно му пускаме музика. Докато спи, му пускаме класическа музика, а през другото време е на бебешки и детски песнички. Това е за момента, ние все още не сме открили начина.

Виждам го, че ако ние тръгнем да подхождаме по-грубо към ситуацията и той отговаря със засилена агресия и повече се тръшка и обратно, в момента, в който му говориш спокойно, постепенно се успокоява и спира да се тръшка. Може би това е начина, въпреки че е доста трудно. На мен лично ми е много трудно да запазя всеки път самообладание и спокойствие.

П7: Може би точно това е най-трудно за всеки родител, да намери начин да запази спокойствие и заедно със грижата, вниманието и търпението могат да контролират моментите на тръшкане и да повлияят положителна на целия процес, така че този период да премине по-бързо.

–          Да, искрено вярвам, че е така и се надявам това е да е начина, но ще видим, защото той е все още много малък. Но когато излизаме по детските площадки и там той гледа как се държат другите деца, какво правят по-големите и явно решава, че това е начина. Чуждият пример провокира у децата желанието да се тръшкат. Очевидно те приемат това за нормалния начин по пътя да получат каквото са си наумили. А няма как да не ги водим на детската площадка, не можем да ги затворим в къщи и да ги ограничим и те виждат такива примери и приемат това поведение за нормално. Нашата задача е да им покажем, че не трябва да е така.

П7: В подобни ситуации бихте ли се обърнали към родителите на съответното дете, така че да им помогнете, да ги провокирате да вземат някакви мерки.

–          Аз го правя, а когато децата са достатъчно големи и на тях, че не трябва да правят така. Особено когато става дума за играчките. Той е малък и си дава играчките, но когато идват по-големи деца, започват да му взимат играчките или да му ги хвърлят или да не му ги дават, нямам избор и ако децата не се вслушат се обръщам и към родителите.

Трябва непрекъснато да се разговаря с децата за всичко, нито една ситуация не трябва да се подминава. Формулата – „Това не се отнася до моето дете“, следователно „не ме интересува“ не е препоръчителна.

П7: А кои са темите, свързани с възпитанието и отглеждането на детето и които най-силно ви вълнуват?

–          Най-важно да успеем да предадем на детето си урока да бъде внимателно към останалите, да споделя нещата си с другите. Там където живеем дечицата не са научени на това, те рядко споделят играчките си, повечето от тях са, как да кажа, егоисти и искрено се надявам моето дете да не се превърне в такъв и да не стане егоист, заради примера, който вижда у децата, с които си играе.

П7: За съжаление обществото ни е консуматорско и в него хората от майки сякаш се учат да бъдат егоисти. Ако успеете като родител да се борите за каузата срещу това, ще сте онази капка в морето, която да обърне нещата към промяна. Пожелавам ви го искрено!

Какво бихте пожелали на читателите на Първите седем?

–          Да имат търпение, защото всички се преживява, дори и най-трудните моменти. И да слушат много музика. Мисля, че на нашето дете това много ни помага – и класическа и детските песнички, той до 8-я месец слушаше само класическа музика. Това го успокояваше и така заспиваше и спеше най-спокойно.

П7: Благодаря за отделеното време и вниманието, пожелаваме ви успех във всички начинания!

Тази инициатива се организира от Първите седем

 logo_P7

С подкрепата на

NN logo

 

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

1,750 преглеждания

Comments are closed.