Магарешката кожа (приказка от Шарл Перо)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

magareshkata-koja

Имало едно време един цар. Той бил от най-могъщите, но живеел в мир със съседите си и в държавата му царяло благоденствие.

Неговата жена, царицата, била тъй красива и мила, тъй кротка и добра, че той бил колкото щастлив цар, толкова и щастлив съпруг. От техния нежен брак, изпълнен с любов и съгласие, се родила дъщеря, надарена с такива добродетели и прелести, че родителите не тъгували, гдето нямали и други деца.

В просторния и богат дворец всичко било великолепно. Имало много царедворци и прислужници. Конюшните били пълни с коне: големи и малки, от всички породи, покрити с хубави попони, обшити със злато и богата везба.

Посетителите обаче се учудвали най-много на магарето, което стояло на най-личното място в двореца и излагало на показ двете си големи уши.

Но на вас това съвсем няма да ви се стори чудно, след като научите, че природата го била създала така чисто, та то не само че никога не цапало постилката си, а, напротив, върху нея всяка сутрин намирали сребърни и златни монети.

Тъй като понякога и на небето му омръзва да гледа хората щастливи, допуснало тежка болест изведнъж да сломи царицата. Къде ли не търсили помощ. Прочутите лекари и баячи не могли да спрат треската, която непрекъснато се усилвала.

Когато настъпил последният й час, болната казала на царя:

— Искам, преди да умра, да ви поверя нашата дъщеря и грижата да я задомите. Тя беше най-скъпото ми съкровище на земята и аз ще си отида със спокойна душа, като знам, че вие сте обещал да направите всичко, за да бъде тя щастлива — и издъхнала в ръцете на своя съпруг.

Като останал вдовец, царят се заел да осъществи едно свое намерение, за което не смеел да говори на царицата, докато била жива, тъй като знаел, че тя няма да се съгласи. От дълго време синът на един съседен цар искал да се ожени за принцесата. Подобна връзка била твърде изгодна и царят разчитал да извлече от нея значителни облаги, като поиска да му отстъпят някоя богата провинция в замяна на неговото съгласие. Кандидатът обаче съвсем не бил такъв, че да се хареса на едно младо момиче. Той имал много грозно тяло и груби обноски и на всичко отгоре и лицето му не било красиво. А някои казват дори, че бил отвратителен, и много право, защото той не можел да заприказва, без да изтърси някоя глупост. В цялата страна се ползвал с лошо име и някои добре осведомени хора казват, че това било напълно заслужено. Шушукало се, че бедните напразно отправяли молба към неговата кесия, но вместо смирено измолената милостиня те получавали груб отказ, подсилен с обида и придружен с ритник. Този груб, необуздан младеж сякаш изпитвал удоволствие, като карал да страдат не само по-слабите от него, но дори и безобидните животни. Дотегнал на приятелите си в игрите и забавите, той скоро останал самичък.

Без да обръща внимание на всичко това, царят съобщил на престолонаследницата своето решение. Тя плакала, горкичката, молила се, но всичко било напразно — не могла да склони баща си.

С душа изпълнена с мъка отишла да намери кръстницата си, която живеела усамотена, много далече, в една пещера със стени от седеф и корал. Кръстницата й била прекрасна вълшебница, една от най-вещите в своето изкуство. А известно е, че вълшебниците познават мислите на хората. Като видяла принцесата, тя й казала:

— Зная какво те накара да дойдеш тук и каква мъка те гнети, но имай доверие в мен и не се измъчвай! Никой нищо няма да може да ти стори, ако следваш съветите ми. Твоят баща, царят, иска да те омъжи против волята ти. Лудост ще бъде от твоя страна да отстъпиш пред неговото желание, но недей му отказва направо. Престори се, че приемаш. Кажи, че ще изпълниш волята му, ако ти подари рокля с цвета на времето. Цялата му власт и цялото му богатство няма да стигнат, за да изпълни желанието ти.

Разтреперана, младата принцеса отишла да съобщи това на баща си. Той веднага заповядал да разгласят между най-добрите шивачи в царството, че ще ги погуби, ако незабавно не му направят рокля с цвета на времето.

Шивачите се разбързали и преди слънцето повторно да изгрее, роклята била донесена, по-хубава от най-синьото небе, опасано със златни облаци. Престолонаследницата била възхитена, но също и разтревожена, защото не знаела вече как да се отърве от настояването на царя.

Но кръстницата й дошла на помощ, като я посъветвала да поиска този път рокля с цвета на луната. Майсторите успели да направят и това чудо.

Като сметнала, че накрая ще надвиши възможностите на шивачите, вълшебницата я накарала да поиска рокля, която да има цвета на слънцето, но шивачите надминали себе си и от техните сръчни ръце излязла още по-блестяща рокля.

Нещастната принцеса видяла, че е изгубена. Но пак, напътена от кръстницата си, поискала нещо, за което знаела, че царят не би дал и дума да се издума — поискала кожата на прочутото магаре, магарето със златните монети. Въпреки всички очаквания обаче царят без колебание заповядал да пожертвуват бедното животно и да започнат сватбените приготовления.

Престолонаследницата, като видяла, че всичко е свършено, и като не намерила друго спасение, надянала магарешката кожа, излязла незабелязано от двореца през една малка врата и избягала. Целият й багаж се състоял от една магическа пръчица, която й дала нейната добра кръстница. Където и да се намирала, достатъчно било да удари земята с тази пръчица, за да се появи веднага сандъкът, в който била сложила дрехите, огледалото, тоалетните принадлежности, диамантите и рубините си.

Всичко било готово за тържеството. Царят заповядал да потърсят принцесата в покоите й и много се изненадал, като не я намерили. Веднага разпратил хората си по всички посоки с поръка да я намерят на всяка цена.

Над двореца легнала черна скръб. Придворните дами, като видели, че ще трябва да се откажат от угощенията, от тортите и бонбоните, се почувствували толкова нещастни, че много от тях забравили дори да ядат.

През това време престолонаследницата, облечена с магарешката кожа и с начернено лице, продължавала пътя си, като протягала ръка към минувачите за милостиня и търсела място да слугува. Но и най-простите и бедни хора не искали дори да изслушат, а не да приберат в къщата си такова намусено и така лошо облечено момиче.

И така тя отивала все по-далеч и по-далеч. Най-после стигнала до един чифлик, в който тъкмо имали нужда от ратайкиня, която да пере пачаврите и да храни прасетата. Главила се там. Настанили я в най-затънтения ъгъл на кухнята, където слугите и ратаите непрекъснато я ругаели, ядосвали и отрупвали с язвителни насмешки.

Приказката продължава на следващата страница

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Страници: 1 2

17,426 преглеждания

Comments are closed.