Викат ми Митака и съм на единайсет и половина.
Днес е първият учебен ден и аз чакам да се видя с всички приятели от класа. Знаете ли, от толкова време не сме се виждали, а и това ми е любимият ден от годината, защото всички си разказват истории от лятото. Много ми е интересно как си е изкарал Гуги, щото преди да завършим ми каза, че щял да ходи на екскурзия в Аржентина.
Ама и моето лято си го биваше.
С татко много обичаме да ходим за риба.
Той казва, че все още не съм хванал нищо, защото много съм бил приказвал, ама аз не мисля, че това е истина. То, как може някой да седи с часове и думичка да не обели. Нещо ме баламосваше, ама нищо, аз го обичам…
Един ден нещо не беше на кеф – като започнах да му разказвам за училище, той ми каза да съм бил тих, щото пак нищо нямало да хванем, а после ме спря и на историята за Пепи, който глътна тебешира и вдигна температура. И в колата не говореше, ама хич… И така стигнахме до вкъщи. Каза, че имал още някакви задачи и ме остави пред вратата. Прибра се доста по-късно. Аз само го чух, защото вече си бях легнал и даже бях заспал, но се събудих от някакъв шум. После чух и татко. Каза на мама, че не издържал повече по този начин, а тя му каза, че е долен пияница и скоро ще си събере багажа и ще си тръгне, ако не спре да пие. Накрая вратата се тресна и чух как мама заплака.
На сутринта мама каза, че отиваме на гости при баба. Иначе при баба беше весело, то там на село винаги има какво да се прави. Само не разбирах защо татко го няма, а като питах мама, тя ми казваше, че той имал работа и затова не можел да дойде. Мътна история нещо ми се струваше това, но тя ставаше толкова сериозна като я разпитвах, че реших да не питам повече. Той сигурно щеше да дойде веднага, щом се освободи от работа.
Така и стана.
Един ден, както си берях череши, го видях. Извиках силно, слязох от черешата и се затичах към мама, която седеше пред къщата. Тя, като че ли много, много не се зарадва. Каза ми да ида да се разходя до Ваньо, докато те си поговорят. За вечеря имаше пилешка супа, баба разказваше истории от едно време, а мама и татко седяха двамата прегърнати. Усмихваха се, татко дори ми направи оня стар номер с изцапаното, дето после те перват по носа. На другия ден, докато пътувахме в колата, мама каза, че татко трябвало да ми каже нещо. Той ме погледна в огледалото за задно виждане и ми каза, че тази година не била най-добрата за него и сега бил без работа, но ме увери, че си търси нова работа и съвсем скоро всичко щяло да бъде като преди, и всички заедно ще отидем на почивка някъде.
Не знам колко точно време беше минало, но един ден, по-точно вечер, татко пак се прибра, а мама започна да вика. Каза му, че той бил обещал да спре да пие и да се вземе в ръце, то тя и на мен така ми казва от време на време, когато получавам слаби оценки, но никога не ми е викала. Сигурно татко беше загазил здравата.
Ама на следващата сутрин, той изобщо не изглеждаше стреснат. Влезе в стаята ми, беше много весел. Каза да съм се стягал, защото отиваме за риба. Ура! Станах, взех си въдицата, взехме колата и тръгнахме, но ни спряха полицаи. Искаха му документите и после го накараха да излезе от колата. Единият от полицаите му даде един уред, в който той духна. Не знам точно какво е показал уредът, но явно не беше добре, защото полицаите не позволиха на татко да продължи да кара, а извикаха втора кола, с която ни закараха в полицейското управление. Там стояхме, докато дойде мама. Тя ме грабна за ръката и тръгнахме да си ходим. Ама татко не тръгна с нас. После не се прибра и вкъщи. И на следващия ден. А мама нещо се разболя. Спря да закусва сутрин с мен, а вечер заспиваше, докато ѝ разказвах историите си. Липсваше ми татко.
Една сутрин, мама каза, че отиваме да се видим с едни хора от някакъв център за подкрепа към SOS Детски селища. Според нея те щяха да ни помогнат да бъдем с татко отново. После стигнахме до мястото. Там се запознах с психолога Иво и социалния работник Мила – много симпатични бяха. Говорихме си за училище, за това как ходим с татко за риба.
Започнахме да ходим при тях всяка седмица. Обсъждахме разни неща, играехме на игри. Понякога бяхме тримата, друг път само с мама или само с татко. Караха ни заедно да правим някакви неща – беше супер. Ако знаете колко се зарадвах, когато татко най-накрая се прибра вкъщи!
Оказа се, че Мила и Иво са му помогнали да си намери работа като готвач в един ресторант. Един ден направи такава вкусна супа, че дори аз, който не обичам супа, си облизах пръстите. Освен това Мила и Иво по някакъв начин са разрешили проблема на татко… Всъщност истината беше, че благодарение на тях ние не се разпаднахме като семейство.
Е, не ходихме на море тази година, но пък с мама и татко си изкарахме страхотно. Вместо на море, ходихме при баба, на село. Там останахме до края на лятото. Баба ми показа езерцето, дето баща ми се научил да лови риба. Точно тук баба ни направи най-готината снимка на света! На нея сме тримата! Аз съм се качил на раменете на татко – нищо, че съм на 11 и съм му дръпнал ушите нагоре, а мама ни е прегърнала двамата.
Другото лято сигурно ще отидем на море, ама и да не отидем, това не е толкова важно.
