Лазаровден

Днес е Лазаровден – един от най-обичаните и почитани пролетни празници.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги е в събота. Наричат го още Лазарица, Лазар, Лазарова събота.

На този ден се отбелязва паметта на св. Лазар от Витания. Той е възкресен от Иисус Христос преди посещението му в Йерусалим. Според евангелието Лазар се разболял и умрял. Месията обаче възкресил покойника заради проявеното от него гостоприемство. Той по-късно станал епископ на процъфтяващия кипърски град Китион.

Днес се изпълнява специалният обичай лазаруване. В него участват млади девойки. Четири от тях са певици, две са „шеталици” (танцьорки) и една е „кумица”. Тя води групата и прибира подаръците. Лазарките се подготвят за празника месец-два преди него – шият си премени, учат нови песни и ги упражняват, играят хора.

По стар обичай момите тръгват рано сутрин, нагиздени с пъстри носии и венци на главите, за да благославят труда на работливите стопани. Те пеят за нивите, за къщите, за домашните животни. Пеят още на девойките – за сръчност и хубост, на момците – за храброст, сила и ловкост. Те берат цветя и правят пъстри венци. С тях накичват себе си и близките си на следващия ден – Цветница, която винаги се празнува в неделята след Лазаровден.

Лазарките благославят всяка къща и пожелават здраве, щастие и берекет. Срещу техните песни, игри и благословии всяка стопанка на къща ги дарява с яйца, подаръци, монети и ядки и плодове. В края на деня момите пускат венците по реката. Прието е на Лазаровден момците от селото да искат ръката на своята любима. По селата и до днес се вярва, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Лазарувала мома не може да стане жертва на змей-горянин. Затова е задължително всяко момиче от селото да лазарува.

С Лазаровден започва подготовката за Страстната седмица и Христовото възкресение.