Куклен театър в час помага на деца с дислексия

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo
dislexia

„Объркан свят“ – така е нарекла проекта си за подпомагане на деца с дислексия дългогодишната педагожка Силвия Димитрова. Преди няколко години тя открива случайно, че една от хрумките й подпомага децата с дислексия да осмислят по-лесно учебния материал. Тези деца имат проблеми с възприемането и обработката на информацията – не само речевата, звуковата, аритметичната. Те често не могат да се справят с преподавания учебен материал и са смятани за по-глупави от останалите, за деца с дефицит на интелектуалния потенциал. Стават и обект на присмех от страна на съучениците си, а това може да доведе до промени в поведенческия и емоционалния им свят, да ги вкара в депресия.

Силвия Димитрова подготвя ученици по български език и литература в школа за извънкласни занимания. Въпреки отличните резултати от всеотдайната си работа, тя открива в един момент, че 5 от 50-те деца, с които цяла година се занимава, нямат никакъв напредък в обучението си. Тогава, заедно с родителите, след това и с други специалисти, започва да търси причините. Заедно стигат до диагнозата дислексия. А тя самата започва да търси нови педагогически методи за работа с трудните ученици. За да привлече вниманието на един от изоставащите третокласници,

разиграва в учебния час куклен театър

„Трябваше да различим глагола от другите части на речта. По това време плетях кукли. Сложих на едната си ръка лисицата, а на другата – заека. Лисицата обясни пред класа правилата за глагола, а заекът – за съществителното. Информацията стигна лесно до детето, а до този момент то не възприемаше нищо от урока. Децата с този проблем мислят с образи. Ние, вербално мислещите, използваме за единица време от три до пет образа, а през това време в тяхното съзнание са минали може би 35. Когато аз преподавам, те възприемат само моя образ, който се помни по-трудно. Но когато лисицата, вълкът, мечката и другите животни започнат да им обясняват нещо, те възприемат информацията много по-лесно“, отчита Силвия Димитрова. В практиката си тя прави още едно откритие. Докато рисуват по време на кратките почивки между учебните занимания, децата се справят учудващо лесно със задачите, които иначе им костват огромни усилия. Вглъбени в творческите си занимания, те неусетно разделят на срички устно думите.

Не всички преподаватели обаче имат нужното търпение и подход към децата в състоянието, зад което често се крият гениални заложби. Дислектиците трудно фокусират вниманието си, нарушават дисциплината в час. И за да не пречат на учебния процес, често преподавателите ги натирват на задните чинове. В същото време, въпреки затрудненията си, с извършване на елементарни действия те решават много сложни, комплексни задачи и са много по-креативни, по-интуитивни от останалите, отчита Силвия Димитрова.

В световен мащаб проблемът с различното възприятие и възпроизводство на информацията засяга около 10% от населението. У нас обаче напоследък дисфункцията е много по-разпространена. Според данни на Синдиката на българските учители българчетата с дислексия са 35 на сто. Общо 45% от децата в детските градини и учениците пък имат проблеми с учебния материал заради дислексия и дисграфия – разстройство на възможността за писане.

„Дислексията е дисфункция, която засяга центъра за развитие на речта в мозъка. Повечето хора смятат, че се изразява само в объркване на подобните съгласни като „б“ и „п“, „д“ и „т“. Не е така, от една страна, формите на дислексия са различни, от друга – съпроводени са с различни типове грешки. Има и скрити форми – много хора не знаят, че са дислектици. Мнозина пък проявяват част от симптомите и ги носят през целия си житейски път, без да си дават сметка за естеството на затрудненията, които имат“, разяснява психоложката Яна Кирова. Тя съветва родителите да се обърнат към специалист, ако детето им не може да чете гладко, ако вижда разбъркано думите – в обратен ред, огледално, при затруднен говор, заекване, късен избор на водещата ръка, затрудненията с посоките, трудно запомняне на римувани думи. Типично за децата с дислексия е и това, че в предучилищна възраст те

не могат да си връзват обувките

Честите ушни инфекции също трябва да се сигнал за родителите да се обърнат към специалист. Те засягат мускулатурата на средното ухо, което пък се отразява на способността за добро чуване, за различаване на различните звуци. А слухът е в тясна връзка със способността за произнасяне на думите. Откритието, че проблемът с обработването на звуците рефлектира върху обучението, не е от вчера. Принадлежи на френският лекар оториноларинголог и психолог д-р Алфред Томатис. След многогодишни изследвания на слуховите възприятия и речта той създава музикотерапията – уникален метод за лечение на слухови и говорни разстройства, сред които е и дислексията.

„От една страна, всяко състояние е индивидуално, затова и при различните случаи терапията е различна, но винаги е комплексна. Логопедите използват специални упражнения с голяма повторяемост, включват към тях и различни игри, за да не загубят децата интереса си. Неотдавна в Института за детско психично здраве пък въведоха пясъчната терапия, която позволява на децата да претворяват триизмерно собствения си свят. Това намалява тяхната тревожност, негативните тенденции. Невролингвистичното програмиране, от своя страна, залага на създаването на нови начини на възприемане на действителността от мозъка. Звукът и светлината с определена честота също се отразяват благоприятно на състоянието. Те въздействат върху мозъчните центрове и ги балансират. Тази терапия подтиква отделянето на серотонин и мелатонин, подпомага добрия сън, подобрява способността на учене. Важното е да се прецени кой от тях е най-подходящ за конкретното дете с проблеми. Състоянието не е обратимо на 100%, но колкото по-рано се вземат мерки, толкова повече неудобствата, причинени от дисфункцията, могат да се намалят“, разяснява Яна Кирова.

Дизайнът на шрифта

също може да подобри или затрудни възприемането на информацията, доказват различни проучвания в световен мащаб. Неотдавна холандският дизайнер Кристиян Бьорн заяви, че е създал специален шрифт, който може да направи четенето на дислектиците по-лесно. Той разработва шрифта така, че отделните му букви и символи да са по-лесно разпознаваеми и хората с нарушения да правят по-малко грешки. У нас с тази задача се е заела студентката от Националната художествена академия Кристина Костова. Тя разработва първият шрифт на кирилица за дислектици. „Самата аз имах лека форма на дислексия, която беше открита твърде късно“, разказва Кристина. Шрифтът, които тя разработва, ще може да се ползва не само от хората с този проблем, а тя се надява той да бъде използван за отпечатването на книги, както и при разработването на учебници.

Източник: segabg.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

1,686 преглеждания

Comments are closed.