Тригодишните са шумни и винаги готови да заявят своето присъствие в пространството пред целия свят. При това без никакви притеснения и с огромни дози истерия. Родителите на тригодишните често могат да бъдат чути да казват: „Не знам какво му стана на това послушно и кротко дете! Не мога да го позная, от мило и добричко се превърна в нетърпима лиготия!“
Какво всъщност се случва с тригодишните, защо и как да се отнасяме с тях, за да не „го отнасяме“ ние?
Думата криза обикновено не се свързва с нищо положително и приятно. С нея обикновено обозначаваме отрицателни явления и промяна в обичайните ни навици в ежедневието. Кризите в развитието на децата не са по-различни от която и да било друга криза в живота ни. Но те са от голяма важност в живота на децата. Всеки родител добре знае, че развитието на децата е свързано с възходи и спадове, с радостни и тревожни мигове. То е като електрокардиограма на сърдечно болен човек.
Всяко дете се развива по строго индивидуални принципи, характерни единствено и само за него. Развитието включва периоди на прогресивно натрупване на опит, но и такива, в които детето задържа развитието си. През целия период на растеж при децата – от раждането до зрелостта, скоковете са много повече от онези, през които се наблюдава застой.
На тригодишна възраст родителите вероятно ще забележат първите по-съществени промени в поведението и характера на своето дете.
Защо това е така?
Около третата година от живота на детето, то започва да осъзнава, че е самостоятелен индивид, че не е придатък на майката, че макар и малко, е независимо и това поражда естествената необходимост да се самозаяви, да декларира себе си и своя „аз“. Това е времето, в което се формира характера на детето, изгражда се отношението към собствената персона, променя се усещането за света. Самите деца трудно се приспособяват към тези промени и това е съвсем нормално.
Поведението на детето е различно за околните, и за него, а промените са толкова динамични, че са трудни за осъзнаване. Новите чувства и желания, които го обземат не винаги са разбираеми от родителите, както и това, че детето им вече има нужда от различно отношение, че то вече не е бебе.
Как да сме подготвени и как да помогнем на детето в тази възраст, ако:
– Детето е твърде разглезено
Колкото и глезено или капризно да е едно дете, то винаги може да бъде мотивирано с малко допълнителни усилия от страна на родителя. Те трябва да са насочени към повече разговори, разяснения и нагледни примери.
– Детето с „характер“
Кризата на тригодишната възраст най-ясно се изявява при т.н. „деца с характер“. Те се чувстват достатъчно силни и сигурни и поради това изобщо не се колебаят да се противопоставят и бунтуват. Това свидетелства за проява на независимост и силна психика, което не е никак лошо за бъдещото развитие на детето. От друга страна обаче, ако чакаме кризата да премине от само себе си, рискуваме детето да развие грубо и непочтително отношение към околните, дори към най-близките. С особена сила това важи за отношението към по-възрастните, които трудно възприемат агресивното и неуважително поведение на малкото дете. В подобни случаи възрастните обикновено обвиняват родителите, че не са възпитали добре детето си. Същевременно с това обаче, възрастните са готови да глезят децата, да им угаждат, а това е твърде противоречиво. Поради тази причина реакциите на възрастните, с които детето контактува трябва да са добре премислени и балансирани. В тази възраст е най-добре детето да прекарва възможно повече време с родителите си, вместо да бъде оставяно на грижите на по-възрастни роднини – баби и дядовци, например.
За да се справят родителите с евентуалното агресивно поведение при тригодишните е добре да са търпеливи и да не вземат отношение към моментните състояния на детето, но наред с това е добре да изразяват мнението си по отношение на неговото поведение. Моментните състояния на агресия и избухливост могат да бъдат отклонявани внимателно и деликатно, със спокойствие и увереност. Така постепенно неприятното поведение на детето ще бъде пречупено, а с преминаване на кризата и напълно забравено.
– Как от ангелче, детето става дяволче?
Повечето деца са спокойни и уравновесени до тригодишна възраст. Те споделят играчките си без проблем, не плачат без причина, не се тръшкат. И изведнъж след третия си рожден ден сякаш нещо се пречупва и малкото ангелче се променя до неузнаваемост. Става така, че сте на разходка в парка и вървите един до друг, детето ви спира рязко, издърпва си ръката от вашата и се тръшва на алеята. Започва да пищи и крещи, че не иска да се прибира. И още ред подобни случки!
На тази възраст децата имат необходимостта да правят някакви неща сами. Те започват да се чувстват достатъчно опитни за това, но родителите няма как да приемат този факт, а от там се пораждат и конфликти. Родителите трудно възприемат всеки нов етап от развитието на детето, а в отговор на това неговото поведение с всеки изминал ден става болезнено неприемливо и необяснимо.В този период от съвместния живот е добре възрастните да се опитат да преосмислят начина, по който мислят и как възприемат личността на детето. Това ще помогне за връщането му към обичайното поведение. Това включва предоставяне на свобода на избора, което би намалило причините за противопоставяне съществено.
Изразяване на кризата при тригодишните
1. Негативизъм
Детето в тази възраст е много чувствително към заобикалящия го свят, но преди всичко то търси и иска да чуе максимално много отговори на въпросите, които го вълнуват. Много често то задава своите въпроси, но рядко дочаква търпеливо отговорите им. А в много от случаите, когато то бива запитано, още преди да е чуло целия въпрос, вече отговаря с „Не“. Това е така, не защото детето не ви уважава или не ви слуша, а защото се стреми да заяви своя „аз“ преди всички. Полезно в подобни моменти е родителите да имат търпение и да задават повече въпроси, но кратки, ясни и изискващи еднозначни отговори. Понякога е добре негативизмът на децата да бъде впрегнат за целите на възпитанието, например, предложете на детето нещо, за което сте сигурни, че ще даде отрицателен отговор.
2. Упоритост
Децата са особено упорити особено, когато става дума да отстояват своите желания. Разбира се, упоритостта на едно тригодишно дете не може да бъде подчинена на каквато и да било цел. Децата чисто и просто искат да правят нещата по свой начин, дори да предусещат, че това няма да им донесе никаква полза.
Независимо от принципите си, покажете гъвкавост и намерете компромисно решение, разбира се, ако не са в разрез с основни правила.
3. Воля
В тази възраст децата искат да вършат всичко сами, но техните възможности не винаги са в крак с желанията им. Определете ясно в кои моменти самоувереността е неприемлива (обикновено това са ситуации, които заплашват здравето на детето) и отстоявайте решението си до край. В някои други случаи помогнете на детето да демонстрира своята независимост. Например, ако то иска да натисне копчето на лампата, по-добре е да го вдигнете, за да го достигне и да го направи, отколкото вие да свършите това или то да се опита да го прави само, като се покатери на стол, с което рискува да падне и да се нарани. Подкрепяйте детето, когато се опитва да прави неща, коiто възрастните правят, вместо да му забранявате или да ги вършите вместо него.
4. Протест
Едно тригодишно дете може да прояви протеста си чрез тръшкане, крясъци и удари.
В такива ситуации най-важно е да запазим спокойствие и дори да не обръщаме внимание. Добре е да изключим и реакциите на околните. Разбира се това съвсем не означава, че трябва да позволим всеки каприз да се превърне в зрелищен спектакъл. Детето трябва да осъзнае чувствата си, както и последствията от лошото си поведение. Затова ясно му кажете и покажете какво точно в поведението му ви разочарова.
Много често децата се държат по този начин, защото са уморени. Добре е да им помогнете да разберат това.
5. Ревност
Тригодишните деца, а и не само те, често се държат тиранично и дори успяват да превземат властта в семейството. Те обичат да командват и подчиняват. В никакъв случай не се поддавайте на тези негови манипулации. Сега е времето детето да научи, че вие също можете и имате право да казвате „Не“. В този период от живота си децата проверяват границите на допустимото.
Кризата на тригодишната възраст е естествен етап от развитието на всяко дете. След преминаването й със сигурност ще последва нова и напълно непозната криза, както за детето, така и за неговите родители. Основната родителска задача е да вникват в промените, които се случват с детето им, защото успехът от преодоляването й до голяма степен зависи от самите възрастни.
В тази възраст детето трябва да научи кое е позволено и кое не. За какво може да бъде наказано и защо. Разбира се наказанията и ограниченията трябва да са в рамките на разумното. Всеки родител трябва да знае, че решения, взети в състояние на афект, не вършат работа. Децата трябва да се научат, че ако са сгрешили, могат да се извинят, но ако са допуснали повторно същата грешка, следва наказание. Санкциите изключват категорично физически наказания.
Този модел „грешка – наказание“ се осъзнава бързо и лесно от всички деца и работи добре във всякакви ситуации.
